Ту-144: Разлика между версии

Прилагането на нов тип управляващи повърхности -- елевони (елерон-елеватори) по изходящия ръб на делта-крилото опосредствява управлението на такива самолети по крен и тангаж. Но тъй като елевоните действат едновременно, за разлика от класическите елерони (крен и оттам - посока) и елеватори (тангаж или наклон), са нужни продължителни доработки за осъществяване на надеждно управление без значителни промени в ъгъла на атака. Крилата „патица“ улесняват това, същевременно снижавайки заходната скорост до 315 – 333 km/h (която обаче остава значително над тази на Конкорд). Проучване на NASA относно заходната скорост на Ту–144ЛЛ отчита минимална стойност 315 – 335 km/h. При редовни полети, FAA отчита заходна скорост на Ту-144С като 329 km/h, докато тази на Конкорд е докладвана като 300 km/h от производителите на сертификационните органи. Ред дебати са проведени относно устойчивостта на Ту-144С на заход. Когато НАСА възлага на Туполев през 1990 г. да превърне един Ту-144А в Ту-144ЛЛ („Летающая лаборатория“), конструкторското бюро заявява, че „Крайната скорост при заход на Ту-144ЛЛ ... е от порядъка на 360 km/h в зависимост от масата на горивото". Брайън Кълвърт, технически мениджър полети на Конкорд и първи негов командир при първите му експлоатационни полети твърди, че крайната заходна скорост при типово кацане на Конкорд е 287 – 296 km/h. По-ниската скорост на кацане в сравнение с Ту-144 се дължи на това, че Конкорд има по-прецизно разработен крилен профил, осигуряващ повече подем при ниски скорости без влияние на свръхзвуковите характеристики.