Ускорение: Разлика между версии

'''Ускорението''' е [[вектор]]на [[физична величина]], която показва изменението на [[скорост]]та на движещо се тяло за единица [[време]], с други думи ускорението представлява производната на скоростта по времето, или, което е същото, представлява втората производна на пътя <math>d^2S</math> от времето <math>dt^2</math>. Ускорението отчита изменението не само на големината на скоростта, но и на направлението и&#768;ѝ. Обикновено се обозначава с <math>a</math> (от ''acceleration''), а в [[теоретична механика|теоретичната механика]] с <math>w</math>. Единицата за ускорение в [[SI]] е m/<math>s^2</math> (метра в секунда на квадрат). Специален случай е [[земно ускорение|земното ускорение]], което се означава с <math>g</math> (от ''gravity'') и е равно на 9,8 m/s². Извънсистемна единица е [[гал|gal]], равна на 1 [[сантиметър|cm]]/[[секунда|s]]&sup2;. В този случай то има смисъл и на [[интензитет]] на земното [[гравитационно поле]].

За праволинейно движение се говори, когато се изменя само големината на скоростта, но не и посоката и&#768; ѝ .

'''Тангенциалното ускорение''' е насочено по допирателната към траекторията на движение и се означава с '''a_τ''' . То характеризира изменението на скорост по модул.

'''Центростремителното ускорение''' или '''нормалното''' ускорение е насочено винаги към центъра на окръжността и се означава с '''a_n'''. По модул е равно на:

Първият закон на Нютон постулира съществуването на [[отправна система|инерциални отправни системи]]. В тези системи равномерното праволинейно движение на материална точка остава непроменено, ако няма въздействие на външни сили. На това основание възниква определението за [[сила]] като въздействие, което води до промяна на скоростта на движение. Така се постулира, че причината за възникването на ненулево ускорение в инерциална отправна система е наличието на някакво външно силово въздействие.

Това е [[диференциално уравнение]] от втори ред, защото ускорението е втора производна на координатите спрямо времето. Това означава, че еволюцията на механична система във времето може да се определи еднозначно, ако знаем нейните начални координати и скорости. Трябва да се отбележи, че ако уравненията, описващи нашия свят, бяха от първи ред, то от света биха изчезнали явления като [[инерция]]та, трептенията и [[вълна|вълните]].

Всички движения в пространството на Минковски се извършват с една и съща скорост - тази на светлината, '''с''', затова четиривектора на ускорението е винаги ортогонален на четиривектора на скоростта. Постоянният вектор <math>\textstyle \mathbf{a}</math> има смисъл на обикновено ускорение в моментна отправна система, свързана с ускорението на тялото. Ако тялото относително своето предишно положение увеличава постоянно скоростта си с <math>\textstyle a\,dt'</math>, то в неподвижна система такова движение е релативистки равноускорително. Параметърът <math>\textstyle a</math> се нарича ''собствено ускорение''<ref>[http://synset.com/ru/Ускоренное_движение Ускоренное движение] в теории относительности </ref>.