Прадо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
м без изпуснат интервал преди точка |
||
Ред 167:
Същата година семейството се връща в Сарагоса. Художникът изявява желание да завърши сам декорирането на църквата „Нуестра Сеньора дей Пилар“, пренебрегвайки шурея си Франсиско Байеу и брат му Рамон. Това става причина за конфликт между тях. Байеу се отказва от участие, но сваля и покровителството си от съпруга на сестра си. Обществеността на Сарагоса обвинява Гоя, че пренебрегва човека помогнал за издигането му. Стенописите, които прави в църквата са подложени на критика. Франсиско Гоя напуска града.
В Мадрид архитектът [[Вентура Родригес]] му предлага да участва в живописната украса на църквата „Сан Франциско ел Гранде“. Художникът изписва фреската „Свети Бернардино Сиенски проповядва пред сицилийския крал Рене Анжуйски“
„Като художник, вече не е имало никакво съмнение в неговото превъзходство, като личност, той е бил опасен и своеволен и оттук неустоим за сладострастните придворни дами. Карал се е със шурея си и с всички, които се стараели, макар и внимателно да ограничават безцеремонните му тактики. Смъртта на баща му го депресира толкова дълбоко, че той не е в състояние не само да рисува, но и да се храни и той сядал сам в пустата стая, гравирайки плоча след плоча, за да уталожи нервността си.“ (Томас Крейвън)
| |||