Разлика между версии на „Христо Караманджуков“

м
без изпуснат интервал преди точка; козметични промени
м (без изпуснат интервал преди точка; козметични промени)
'''Христо Иванов Караманджуков''' с псевдоним '''Горчо Смитков'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.29, 89</ref> е [[българи|български]] [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], общественик и книжовник<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 73</ref>.
 
== Биография ==
[[Файл:Ivan i Hristo Karamandjukovi.jpg|мини|ляво|250п|Семейството на Иван Караманджуков (с броеницата). Между него и жена му Стайка е синът им Христо, 1908 г.]]
Христо Караманджуков е роден на 14 декември 1876 година в ахъчелебийското село [[Чокманово]], тогава в Османската империя. Той е най-възрастният син на [[Иван Караманджуков]], революционер, четник на [[Петко войвода]], лежал в Одринския затвор.
 
Началното си образование Христо Караманджуков получава в Чокманово и [[Райково]]. В 1895 година завършва [[Одринска българска мъжка гимназия|Четирикласното българско училище]] в [[Одрин]]. Учителства в [[Славейно|Карлуково]], а през 1898 - 1899 година завършва [[Серско българско педагогическо училище|Серското българско педагогическо училище]]. Като ученик в [[Сяр]] става член на [[Българско тайно революционно братство|Българското тайно революционно братство]], а през лятото на 1899 година се присъединява към ВМОРО.
 
През 1900 г. е секретар на околийското ръководство на революционната организация в Ахъчелебийско с псевдоним Горчо Смитков. В 1901 година по време на [[Пашмаклийска афера|Пашмаклийската афера]], в която е арестуван баща му, бяга заедно с [[Христо Лакудов]] в България и започва да действа нелегално в Османската империя. Обхожда и организира комитети в Ахъчелебийско, Даръдеренско, Ксантийско, Гюмюрджинаско и Дедеагачко. Караманджуков е един от инициаторите за свикването на [[Пловдивски конгрес на ВМОРО|Пловдивския конгрес]] (13 - 15 април 1902 г.), на който е представителна Ахъчелеби и на който е определен за агитатор и организатор в Малкотърновския революционен район и за кратко време е секретар в районната чета на [[Георги Кондолов]].
 
В началото на 1903 година отново е прехвърлен в Ахъчелебийско. Представител е на Ахъчелебийския околийски революционен комитет на [[Конгрес на Петрова нива|конгреса]] на [[Одрински революционен окръг|Одринския окръг]] на Петрова нива (28 - 30 май). Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] като член на ръководството на Ахъчелебийския въстанически район.
[[Файл:Hristo Karamandzhukov Petrova Niva Document 17 June 1903.jpg|мини|ляво|250п|Пълномощно на Караманджуков от Ахъчелебийското управително тяло да представлява района на Конгреса на Петрова нива, 17 юни 1903 г.]]
 
През 1917 г. като войник в [[Единадесета пехотна македонска дивизия]] е командирован в [[Ниш]], където участва в издаването на вестник „[[Моравски глас]]“.<ref>[http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_3.pdf Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 3, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 134.]</ref> След войната е директор на гимназията в [[Ксанти]]. След 1920 година, когато Ксанти е предаден на Гърция, се установява в София, където пише статии в разни списания и вестници. През 1921 г. издава заедно с [[Васил Дечев]] вестник „[[Родопски глас]]“ и Карта на Родопа – Смолено-рупската област. От същата 1921 до 1947 година е издател на списание „[[Родопа (списание)|Родопа]]“, на което е редактор и разпространител. В 1934 година Караманджуков издава „Западно-тракийските българи в своето културно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“.
[[Файл:Hristo Karamandzhikov Reports.jpg|мини|250п|Караманджуков докладва решенията на Конгреса на Петрова нива]]
{| style="float:right; clear:right;" border="1"
|
{| width="320px"
| [[КартинкаФайл:Letter of Hristo Karamandzhukov signed as Smitkov, 23 February 1902-01.jpg|200п|]]
| [[КартинкаФайл:Letter of Hristo Karamandzhukov signed as Smitkov, 23 February 1902-02.jpg|200п|]]
|-
| colspan="2" align="center" | Писмо от Караманджуков, подписано с псевдонима му ''Смитков'', 23 февруари 1902 г.
|}
|}
От 1937 до 1939 г. е главен инспектор в Министерството на народната просвета. Като такъв използва възможностите си за разкриване на нови училища в Родопите, назначаване на учители и за развитието на образованието сред българите мохамедани. Христо Караманджуков участва в на дейността на [[Дружба Родина]]. Взема активно участие в работата на [[Съюз на тракийските дружества в България|Тракийската организация]] още по време на създаването ѝ през 1922 г. и в Рило-Родопския съюз. Член е на редакционния комитет на „[[Тракийския сборник]]“, а от 1934 до 1945 г. е претседател на [[Тракийски научен институт|Тракийския научен институт]].
 
Умира през 1952 година.
 
В 1980 година е издаден сборник спомени и документи на Караманджуков под заглавието „Родопа през Илинденско-Преображенското въстание“, а в 1996 година - „Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903" . По случай 135-годишнината от рождението на Караманджуков Петър Маринов издава книгата „Христо Караманджуков. Радател за Българщината в Родопите – спомени, писма и документи“.<ref>[http://www.promacedonia.org/hk/index.html Караманджуков, Христо. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание (спомени и документи), София, Издателство на Отечествения фронт, 1986, стр. 5-6.]</ref><ref>[http://chernichevo.blogspot.com/2008/09/blog-post.html „Приносът на Черничево в македоно-одринското освободително движение“ по „Западнотракийските българи“ от Христо Караманджуков.]</ref>
 
През 2016 г. по случай 140 години от неговото рождение излиза сборник с доклади от научна конференция, проведена в Смолян (2-3 май 2011 г.) - "Христо Караманджуков и Родопите". Зоя Начева отбелязва, че "книгата е хронология на всичко онова, което е свързано с дейността по приобщаването на българите мохамедани от Родопския край към българщината, тяхното културно и просветно развитие и народностно осъзнаване.".<ref>Христо Караманджуков и Родопите: доклади от научната конференция, Смолян, 2 и 3 май 2011 г. / състав. Зоя Начева, Тангра ТанНакРа, София, 2016, стр. 10</ref>