Чамкьой: Разлика между версии

34 байта изтрити ,  преди 3 години
м
без изпуснат интервал преди точка; козметични промени
м (Ray-kun~bgwiki премести страница „Христо Ботев (Софлийско)“ като „Чамкьой“: неправилно заглавие)
м (без изпуснат интервал преди точка; козметични промени)
'''Чамкьой''' ({{lang-el|Δαδιά}}, ''Дадя́'') е [[село]] в [[Западна Тракия]], [[Гърция]] в дем [[Софлу (дем)|Софлу]] с 546 жители (2011).
 
== География ==
Селото е разположено на тринадесет километра югозападно от [[Софлу]] . То се намира в западния край на Долномаришката низина, в подножието на гористи хълмове. Горите край Чамкьой са известен природен резерват,
в който намират убежище застрашени видове грабливи птици, включително царския орел (Aquila heliaca) и малкия креслив орел (Aquila pomarina).
 
== Име ==
Името на селото произлиза от тур. çam (бор) и köy (село), в превод Борово село. През май 1914 г. жителите на селото го прекръщават на името на поета-революционер Христо Ботев<ref>[http://macedonia.kroraina.com/giliev/st/st_3_2.html Стайко Трифонов, Тракия - Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, стр.205]</ref>. То запазва това си име до предаването на областта под гръцки контрол през май 1920 г.
 
== История ==
Чамкьой е старинно българско селище, съществувало още от средните векове. То е било под върховенството на Цариградската патриаршия. Попаднало под влиянието на съседния гръцки манастир, то остава настрани от духа на българското Възраждане,
поради което до 1912 г. населението му е полупогърчено и говори български език с гръцки примеси. Гръцкият език не е могъл да се наложи в Чамкьой напълно само поради сравнителната изолираност на селото в планината и консервативността на
На тяхно място през пролетта на 1914 г. са заселени българи от солунските села Бугариево и Коритени, както и от малоазийските села Аладжа баир, Тьойбелен, Кубаш, Таш Кисе и Коджа Бунар, с което селото запазва изцяло български облик чак до 1920 г.
Населението му при преброяването през март 1920 г., извършено от френските окупационни власти, е 854 души<ref>[http://macedonia.kroraina.com/knizhki/razbojnikov_1944.htm#zapaz Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 66-67]</ref>.
 
== Външни препратки ==
 
== Бележки ==