Седмият '''[[Кармапа]] Чьодраг Гяцо''' ([[1454]] – [[1506]]) се ражда в началото на годината в семейството на Дракпа Палдруп и съпругата му Ламо Кий. Още като съвсем малък показва необикновена зрялост и интелигентност и бързо става ясно, че е прероден учител. Веднъж спонтанно изговаря семенните срички „А” и „Хунг” и заявява: „В света няма нищо друго освен пустота. Хората може да мислят, че има някаква вещественност, но това е грешка. За мен няма нито раждане, нито смърт”. Завеждат детето при [[Гялцап]] Палджор Дондруб, ученикът на предишния Кармапа, който по това време държи линията. Той го разпознава и в момента на церемонията по качването на трона Чьодраг Гяцо обявява: „Аз съм [[Ваджрадхара]].” През следващите няколко години той остава с Гялцап Ринпоче и присъщите на всички Кармапи качества все по-силно се разгръщат. Обучението на младия Кармапа продължава при другия държател на линията Лама [[Джампал Зангпо]] и [[Ситу]] Таши Намгял.Подобно на своя предшественик и седмият Кармапа има силата да спира междуособни конфликти, а проблемите на [[бутан]]ските племена с местни енергии ([[Наги]]) също са разрешени. Започват да се строят мостове и се премахват пътни такси, което при [[Тибет]]ско- [[Хималаи|Хималайския]] релеф има голямо значение за живота на много хора. Като продуктивен автор Кармапа оставя множество съчинения относно [[Виная]], [[Мадхямака]], логика и философия, коментари върху поученията на [[Асанга]] и [[Нагарджуна]]. При едно от многото си пътувания, отдадени на преподаване Чьодраг Гяцо среща и предава приемствеността на линията на първия [[Карма Тинлей]], чиито следващи еманации предават както [[Сакя]], така и [[Кагю]]. В края на живота си Кармапа дава инструкциите за откриване на следващото му прераждане на Ситу Ринпоче, на когото поверява линията. На следващата нощ умира медитирайки.