Ядрена зима: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м без изпуснат интервал преди точка
Ред 4:
 
== Зараждане на теорията ==
Възможността от възникване на ядрена зима за пръв път е предсказана от [[Георгий Голицин]] и [[Карл Саган]].<ref>R. P. Turco ''et. al.'' Nuclear winter—Global consequences of multiple nuclear-explosions. Science '''222''', 1283 (1983). DOI 10.1126/science.222.4630.1283</ref> По-късно тази хипотеза е потвърдена от изчислителните модели на изчислителния център към [[Руска академия на науките|Руската академия на науките]]. Тази работа е проведена от академиците [[Никита Моисеев]] и [[Владимир Александров]]<ref>Александров В. В. Об одном вычислительном эксперименте, моделирующем последствия ядерной войны. Вычислительная математика и математическая физика, 1984, т. 24, . 140 – 144</ref> с помощта на биосферния модел „Гея“. Ядрената война е възможно да доведе то „глобална ядрена нощ“ с продължителност до година. Разгледани са двете основни възможности: сумарната мощност на ядрените взривове да е 10 000 и 100 мегатона. В първия случай слънчевият поток към земната повърхност се съкращава 400 пъти и времето за самопочистване на атмосферата е приблизително 3 – 4 месеца. Във втория случай слънчевият поток към земната повърхност се съкращава 20 пъти, а времето за самопочистване на атмосферата е от порядъка на месец. При това силно се изменя целият климатичен механизъм на Земята, което се проявява като изключително охлаждане на атмосферата (през първите 10 дни средната температурата би се понижила с 15 градуса).<ref>{{cite book|author=В. П. Пархоменко, Г. Л. Стенчиков|title=Математическое моделирование климата|location=Москва|publisher=Знание|year=1986|series=Новое в жизни, науке, технике. Серия „Математика. Кибернетика“; №4, 1986}}</ref>
 
Тези трудове получава широк обществен резонанс в пресата на различни страни.<ref name="badash">Laurence Badash [https://books.google.com/books?id=y8M5vx-Lrk0C&dq=badash+a+nuclear+winter%27s+tale&printsec=frontcover&source=bl&ots=Wq76wW1Rgq&sig=4jEWPM4xDvyajT0TGW2M_DsIEG4&hl=en&ei=riH0SvvhJJK24Qa-vKDrAg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CAgQ6AEwAA#v=onepage&q=&f=false ''A Nuclear Winter’s Tale''] Massachusetts Institute of Technology, 2009 ISBN 978-0-262-01272-0</ref> Впоследствие някои физици започват да оспорват достоверността и устойчивостта на получените резултати, но хипотезата така и не получава убедително опровержение.