Разлика между версии на „Сугерий“

м
без изпуснат интервал преди точка; козметични промени
м (без изпуснат интервал преди точка; козметични промени)
}}
 
[[ImageФайл:Aigle de Suger.jpg|thumbмини|250px|„Орелът на Сугерий“- съхранява се в Лувъра]]
'''Сугерий''' (лат. ''Sugerus'') или '''Сюже́''', също '''Сюже́р''' (фр. ''Suger''; ок. 1081 — 13 януари 1151 е френски духовник, абат (настоятел) на базиликата (абатството) [[Сен Дени (базилика)|Сен-Дени]], влиятелен съветник на френските крале Луи VI и Луи VII, държавен деятел със специално място във френската история.
 
Концепцията му е по-скоро за партньорство между двете власти и той я осъществява, без да предизвика трусове или неприязън като съвременника си [[Томас Бекет]] в [[Англия]].
 
Когато в 1124 година в пределите на кралските владения нахлува император Хенрих V, Сугерий отива на бойното поле с хоругвата на абатството – [[орифлама]]; Оттогава тя се възприема като бойно знаме на краля. Смутен от броя на поддържащите краля феодали, императорът побързва да се оттегли.
 
След смъртта на Луи VI, Сугерий реконструира овехтялата църква на абатството в невиждан дотогава в средновековната архитектура стил, който по-късно е наречен [[готическа архитектура|готически]]. Вместо кръгли арки строителите започват да дават предпочитание на островърхи, широко да използват контрафорси (вертикални опорни ребра върху фасадата на сградата), а за украса на прозорците прибягват към витражи (стъклописи), с които често се украсява и кръглият прозорец на фасадата  (т. нар. „розетен прозорец“).
== При Луи VІІ ==
 
На церемония за освещаване на базиликата Сен-Дени кралят сключва мир със своя най-могъщ &nbsp;васал&nbsp;– графът на Шампан [[Тибо IV Велики]]. Преговорите за мир между тях води абат Сугерий. [[Бернар Клервоски]] за изкупление на вината на краля за воденето на неправедлива война му предлага да оглави&nbsp;кръстоносен поход&nbsp;в&nbsp;Светите земи. Въпреки протипоставянето на Сугерий, кралят се подчинява на желанието на папата и заедно с кралица&nbsp;Алиенора Аквитанска&nbsp;се отправя във&nbsp;[[Втори кръстоносен поход|Втория кръстоносен поход]], оставяйки в Париж за регент&nbsp;Сугерий (1147)<ref>Тимофей Грановский, „Абат Сугерий“ (1849)</ref>.
 
Предчувствията на Сугерий се оправдават и походът се оказва катастрофа. Хазната е съвършено изпразнена от военните разходи, единствено мъдрото управление на Сугерий позволява да се предотврати метеж. Абатът се проявява като отличен управител на кралската собственост по времето на отсъствието на [[Луи VII]] .
 
След завръщането си Луи VII нарича Сугерий "Баща на родината" – гръмко приписвано му име.
 
== Произведения и идеи ==
[[FileФайл:Testament de Suger, abbé de Saint-Denis 1 - Archives Nationales - AE-II-145.jpg|thumbмини|Завещанието на Сугерий, абатство Сен Дени. на латински с дата 17 юни 1137 Национален архив]]
Автор е на множество запазени до днес проповеди и книжки, но безспорно наред с панегериците на Луи VI и Луи VII, считани за основен източник за епохата, най-интересна е "Liber de Rebus in Administratione sua gestis". Това е едно от малкото запазени от тази епоха подробни наставления за управление и стопанисване на манастирските имоти, така че да не носят дългове и загуби и да не разоряват държателите си. Сугерий лансира една позабравена идея от късно римската епоха – „за голямото семейство и взаимната изгода“. На практика обаче неговите идеи не се прилагат дори и в Сен Дени.