'''Миоцен''' е първата геоложка епоха от периода [[неоген]]<ref>http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BC%D0%B8%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD/</ref> и се простира от около 23,03 млн. г. допреди 5,332 милиона години. Автор на термина миоцен е Сър [[Чарлз Лайъл]]. Името идва от гръцките думи μείων (meiōn, „по-малко“), и καινός (kainos, „нови“) и означава „по-малко последните“, защото тя има с 18% по-малко съвременни морски безгръбначни от [[плиоцен]]а. Миоцен следва епохата [[Олигоцен]] и предшества епохата [[Плиоцен]]. Миоцен е първата епоха от периода [[Неоген]].
Земята преминава от [[Олигоцен]] към Миоцен и в [[Плиоцен]] като преминава през няколко ледникови периода. Границите на миоцена не са определени от глобално събитие, а се състоят по-скоро от регионални граници между по-топлия [[Олигоцен]] и по-хладния [[Плиоцен]].
Растенията и животните през миоцена са доста съвременниблизки до съвременните. Бозайниците и птиците са широко разпространени. Китовете, тюлените, а също и водораслите се множат. В края на тази епоха, започват да се нагъват [[Хималаи]]те.
==Растения==
Степите[[Степи]]те значително се разширяват; горите[[гори]]те стават жертва на по-хладния и по-сух климат като цяло. [[Тревисти растения|Тревистите растения]] значително се разнообразяват, едновременно с еволюирането на големите [[тревопасни животни]], включително преживните[[преживни]]те. Преди между 7 и 6 милиона години, внезапно възникват нови видове треви, които са били в състояние да усвояват въглеродния диоксид по-ефективно, но също са били по-богати на силициев диоксид, което води до глобално изчезване на големи тревопасни животни. Разширяването на степите и разпространението на тревопасни животни като конете[[коне]]те могат да бъдат свързани с колебанията в CO2.
