Разбойничество в Източна България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 8:
 
== История ==
Бунтовете започват през лятото на 1879 година, малко след края на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]], в района на [[Търговище|Ески Джумая]] и [[Омуртаг (град)|Осман пазар]], където се формират значителни въоръжени групи от местни турци, включително дезертьори от османската армия. Те започват да влизат в престрелки с български военни части, а вечерта на 27 юни правят неуспешен опит да завземат Осман пазар. След като са отблъснати от градския гарнизон, те се ориентират към партизанска тактика. В основата на движението, ползващо се с негласна подкрепа от [[Османска империя|османското]] правителство, е недоволството на завръщащите се след края на войната десетки хиляди бежанци, които намират имуществото си заграбено от българи, както и масовите беззакония на българската администрация. По думите на адютанта на княз [[Александър I Български|Александър]] Александър Головин, „тези именно стражари нападаха турците, грабихаграбеха, убиваха, а сетне търсеха виновните пак измежду турците“.{{hrf|Цачевски|2013|85, 104, 106}}
 
На 10 юли 1879 година правителството въвежда военно положение в засегнатите от бунтовете райони. По места са съставени смесени комисии от българи и турци, които да разглеждат имуществените спорове, но положението не се променя съществено. След временно затишие на бунтовете, те отново се активизират през пролетта на 1880 година, като в края на март бунтовниците извършват ежедневни нападения с десетки жертви.{{hrf|Цачевски|2013|86 – 87}}