Екслибрис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
|||
Ред 18:
<!-- == История на екслибриса == -->
== Екслибрисът в България ==
{| class="wikitable"
|+
!
!
!
!
|-
|
|
|
|
|-
|
|
|
|
|-
|
|
|
|
|}
В [[България]] практиката да се указва кой е собственикът на дадена книга (чрез печати или ръкописни надписи „Из книгите на…“) става модна още през [[19 век]], главно под руско и немско влияние. Първият запазен художествено изработен екслибрис е универсален (всеки, купил книгата, вписва името си на специално оставен празен ред в книжния знак) и е дело на [[Харалампи Тачев]]. Публикуван е в книгата на [[Андрей Протич]] „Ева“ (1907). Графикът Васил Захариев и неговите ученици Преслав Кършовски, Бинка Вазова, Анна Крамер-Бехар и Миша Попова имат съществен принос в засилената поява на художествено изработени екслибриси през [[1920-те]] и [[1930-те]] години.<ref name="sto">„Сто български екслибриса“, Петър Величков, издателство „Български художник“, 1985</ref> След 1944 г. доайени на БГ екслибриса са Пенчо Кулеков и сливенският художник Митко Бакалов.
Първата национална [[изложба]] на екслибриси в България е през 2002 г.<ref>[http://www.slovo.bg/old/litforum/220/atelie.htm Изкуството на екслибриса в България], Петър Змийчаров, Литературен форум, брой 20 (504)</ref> През 2003 и 2005 г. в София се организират две издания на Международното биенале за екслибрис.<ref>[http://www.4exlibrisbg.com/bg/ International Exlibris Center Sofia]</ref>
Известни български графици – автори на екслибриси са [[Васил Захариев]], [[Преслав Кършовски]], Анна Крамер-Бехар, [[Бинка Вазова]], [[Миша Попова]], [[Пенчо Кулеков]], [[Митко Бакалов]], [[Георги Пенчев]], [[Жана Костуркова]], [[Румен Скорчев]], [[Виолета Гривишка-Танева]], [[Атанас Василев]], [[Петър Чуховски]], [[Кирил Гюлеметов]], [[Катя Костова]], [[Ралица Николова]], [[Тоня Горанова]], [[Борислав Стоев]], [[Стоимен Стоилов]], [[Крикор Касапян]], [[Магърдич Касапян]], [[Едуард Пенков]] [[Онник Каранфилян]], Николай Янакиев,Елеонора Атанасова и др.<ref name="sto" />
Сравнително малко е литературата на тема „Екслибрис“ на български език – предимно статии в периодичните издания и четири книги. Историята на българския екслибрис е слабо проучена. Обществена сбирка от стари и нови екслибриси има в Отдел „Карти и графика“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, въз основа на дарения на Пенчо Кулеков, Виолета Людсканова и др.:
| |||