Влад Цепеш: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
без волно тълкувание
Ред 16:
| майка = Княжна от [[Молдова]]
}}
'''Влад III Дракула''', наричан и с прозвището '''Цепеш '''(от [[Български език{{lang-ro|български]]: от глагола „цепя“Țepeș}} – „Цепеш/Цепещ“- „този, който разцепва, пронизва, сече, разсича“„кол“), е владетел на [[Влашко]] през годините [[1448]], [[1456]] – [[1462]] и [[1476]] г.
 
Свързаните с него [[легенда|легенди]] и суеверия стоят в основата на романа на [[Брам Стокър]] ''„[[Дракула]]“'', който по отношение свидетелствата за [[набиване на кол|набиването на кол]] на противниците на Влад, се позовава на „[[Записки на еничарина]]“ на [[Константин Михайлович]].
 
== Ранни години ==
В наши дни Влад Цепеш е известен като [[вампир]], но това се поставя под съмнение от хората, изучавали живота му. Преданията за вампиризма, с който се обвързва Дракула, идват от романа на Брам Стокър – „Дракула“, събрал всичко, което е успял да намери за вампирите от румънските истории за така зловещите кръвопийци.
 
Влад III е син от брака на [[Влад II Дракул]] и принцеса '''Княжна''' от [[Молдова]]. Ражда се на [[7 декември]] [[1431]] г. в къща в [[Сигишоара|Шесбург (Сигишоара)]] – тогава [[Унгария|унгарски]] [[град]]. Днес в Сигишоара се предлага на туристите да посетят дома, където се предполага, че се е родил Влад III и който днес е [[музей]] на [[Средновековие|средновековните]] оръжия и различни вещи, свързани с Влад, но няма източници, които достоверно да посочват именно тази къща като негово родно място. Влад III е известен на широката публика като '''Дракула''', което е свързано с факта, че баща му е бил член на [[Орден на Дракона|Ордена на дракона]] (на румънски – Dracul/Дракул, с второ значение [[Сатана|Дявол]]).
Ред 30:
 
== Владетел на [[Влашко]] ==
През [[1436]]/[[1437]] г., Влад III Дракул става владетел на Влашко и установява столицата си в румънския град [[Търговище (Румъния)|Търговище]] (Румъния).ПРез През 1443 г. участва с 5000 души в Балканския кръстоносен освободителен поход на Янош Хунияди и Владислав III Ягело, присъединявайки се към голямата християнска коалиция, която общо наброява към 20 000 души. През [[1444]] г., по политически причини Влад и по-малкия му брат Раду Красивия са заложници на султан [[Мехмед II]]; Влад III остава в [[Османска империя|Османската империя]] до [[1448]] г., а брат му – до [[1462]] г. Турците освобождават Влад, след като го уведомяват за убийството на баща му през [[1447]] г., който биилбил измъчван и погребан жив от [[боляри]]те в Търговище.
 
На 17-годишна възраст Влад Цепеш, подкрепян от турска [[конница]] и войските на [[паша]]та Мустафа Хасан, прави първите си стъпки към влашкия трон. Два месеца по-късно обаче е победен на бойното поле от убиеца на баща му [[Владислав II]]. Едва на [[20 август]] [[1456]] г. той успява да победи и убие смъртния си враг. Тогава започва и най-дългиядългият период на царуването му – 6 години, през които той успява да извърши множество противоречиви дела, създали му страшната репутация.
 
Първата важна стъпка, която предприема, е да отмъсти на търговищките боляри за смъртта на баща си и брат си Мирчо. На [[Великден|Велика неделя]] (Великденските празници) през [[1459]] г. той арестува всички нелоялни болярски семейства. Най-възрастните боляри са били набучени на кол, а останалите – принудени да изминат пеш пътя от около 80 километра от [[столица]]та до гр. [[Поенари]] без почивка и спиране. Оцелелите от този поход са накарани да работят на строежа на [[крепост]] до р. [[Арджеш]]. Имуществото им е раздадено на народа, а избитите и прогонени боляри са заменени с други (имали дотогава среден или нисък ранг), като така Влад създава нова [[аристокрация]] и собствено лоби в столицата.
 
Влад Цепеш е бил прочут с бруталните наказания, които налага. Според свидетелства на [[саси]]те от Трансилвания, често се случвало той да нареди хора да бъдат драни живи, варени, пържени, обезглавявани, ослепявани, изгаряни, набождани с пирони, погребвани живи, жигосвани и т.н. Харесвало му да реже носовете, ушите, [[гениталии]]те или езиците на жертвите си. Любимото му наказание обаче било набиването на кол, от където идва и прякорът му – Влад „Набивачът на кол“ (Цепеш). Това наказание той налага на трансилванските търговци през [[1457]], [[1459]] и [[1460]] г., защото били нарушили издадените от него търговски закони, с които искал да наложи протекционистични мерки за влашките търговци. Вероятно допълнителен мотив за действията на Влад срещу трансилванските търговци е фактът, че обичайната практика по това време е била претендентите за [[трон]]а на Влашко да изчакват подходящия момент за действие именно в Трансилвания. Самото наказание се състои в следното: слугите на Дракула промушвали кол през гениталиите на наказания, докато се покажел през устата. Промушвачите били толкова добре обучени, че знаели точниятточния начин, по който да извършат коварното убийство и с това да не убият човека, а да го оставят жив, за да се мъчи.
 
В началото на [[1462]] г. Влад започва кампания срещу турците на юг от [[Дунав]], опустошавайки цяла Мизия (от Видин до Черноморието) и избивайки над 38 000 души.
Ред 52:
 
=== Гробът на Влад Цепеш ===
Не е известно къде е погребан Дракула. Монасите в Снагов, записват, че останките му се намират в подножието на олтара на църквата, но при отварянето на гроба през [[1933]] г. там не е открито тяло. Последните изследвания на гробницата в манастира Снагов са доказали, че в гроба има само няколко [[кон]]ски кости, датирани към [[неолит]]а, а не човешки останки. Няколко години по-късно, в задната част на църквата, зад един голям каменен блок, е открит обезглавен скелет. Костите му били обвити в изгнили парцали, но учените доказват, че те са остатъци от богато облекло.
 
== Анекдоти за Влад Цепеш ==
Ред 59:
* Друг анекдот разказва, че Влад искал всички власи да се трудят, а на просяците и бедните гледал като на крадци и разбойници. Затова, един ден всички бедняци, просяци и болни били поканени в замъка му в Търговище на прием. След като ги нахранил и напоил ги попитал, дали искат вече никога да не бъдат бедни. След като получил положителен отговор, заповядал залата да бъде заключена и подпалена. Никой не оцелял.
 
* Разказва се също, че двама калугери посетили Влад в замъка му. Калугерите знаели за лошата слава на Влад и когато той ги попитал за мнението им за управлението му, всеки отговорил посвоемупо своему – първият казал, че може и да е лош, но е принц. Вторият открито осъдил методите му за наказание. Различните източници са на различно мнение кой от двамата бил набит на кол, но така или иначе, само един от двамата си тръгнал по живо, по здраво.
 
* Според други източници, Влад поканил болярите си на пиршество и богато ги угостил с [[вино]]. Целял да ги напие и да разбере както мнението им за себе си, така и за тяхната подкупност и прегрешения. В края на пиршеството арестувал и набил на кол както обвинителите, така и обвиняваните.
 
* Друга легенда за Влад Цепеш е, че двама турци отишли при владетеля на Влахия. Когато те не си свалили фесовете от главите, Влад Цепеш се ядосал и наредил да набият фесовете с пирони на главата, „щом толкова ги обичат“.
* И досега [[румънци]]те, когато реагират на извънредна корупция, изнудване или несправедливост използват поговорката „Къде си, Цепеш, господарю?!“, призовавайки го да накаже жестоко виновния.