През 1949 година пише най-известната си книга -– „[[Богове, гробници и учени]]“ (''Götter, Gräber und Gelehrte''), класически летопис на историческото развитие на археологията, преведена на 28 езика и общ тираж над 5 милиона екземпляра. В нея Керам описва увлекателни истории за известни археолози и изследователи и вълнуващите находки при разкопките в [[Троя]] и [[Микена]], затвърждаващи хипотезата, че [[Илиада|Омировият епос]] е достоверен исторически източник; както и за откритията, свързани с древните цивилизации в [[Древен Египет|Египет]], [[Месопотамия]] и [[Централна Америка]].
За себе си през 1957 година Керам казва: „''Не съм учен, а писател, представящ, доколкото му се удава, развитието на науката чрез литературната доктрина: това е реалността, видяна през погледа на темперамента.''“
