Каирска гениза: Разлика между версии

[[FileФайл:Solomon Schechter.jpg|thumbмини|200px|Соломон Шехтер изучава текстовете от Каирската гениза. (снимка от 1895 г.)]]

'''Каирската гениза''' е най-големият документален фонд -– архив на средновековното еврейство.

Каирската гениза е разкрита в средата на 19 век в [[Кайро]], откъдето носи и името си. Още от [[Ранно Средновековие|ранното средновековие]] еврейските [[Синагога|синагоги]] имали специални помещения наречени “генизи”. Самата дума означава на иврит погребение, а в конкретния контекст семантично значи място за “погребение” на писмени текстове. [[Евреи]]те смятали, че е крайно оскърбително да се унищожават излезлите от употреба текстове, в които се съдържат имена на [[бог]]ове. Затова тези книги били "погребвани" в генизите на достойно място в еврейските гробища. Постепенно бил възприет обичаят в генизите да се "погребват" не само религиозни текстове, а и всякакви други писмени документи. Така те се превърнали в обширни архивни хранилища, в които векове наред никой не стъпвал. По този начин се образувала и Каирската гениза.

Първите ѝѝ съвременни посетители (имат се предвид учени), разравяйки се в хаоса от писмени документи съобщили за сензационни разкрития в нея. Генизата на Кайро се намирала в синагогата на квартал [[Фустад]] и била непипана от създаването си. След своеобразното ѝѝ преоткриване за съвременния научен свят, големият интерес на множество учени към нея и фактът, че вътре се намирали едни от най-старите древноеврейски канонични съчинения, които успели да преживеят целия мюсюлмански период до XVIII век, засилили и нездравите апетити към фонда ѝѝ. “Пред очите ни се открива целият непознат досега юдейски свят”, писал вестник “[[Таймс]]” през 1899 г. [[Соломон Шехтер]] бил един от пионерите-изследователи на генизата. От хилядите фрагменти той успял да събере цели книги, които старателно подреждал в куфари с етикети “[[Библия]]”, “[[Талмуд]]”, “[[История]]”. Шехтер попаднал на истинска съкровищница, пълна с извори за историята на много народи. Повечето документи в Каирската гениза били от IX и Х век. Това били най-древните текстове на [[Стар завет|Стария завет]] до откриването на [[Кумрански ръкописи|Кумранските свитъци]] от [[Мъртво море]]. Преди откриването на Каирската гениза учените не знаели почти нищо за [[История на евреите|историята на евреите]] в [[Палестина]] и [[Египет]]. Благодарение на намереното в нея, голяма част от [[историята на юдаизма]] е изяснена в подробности.

Документите и текстовете съхранявани в Каирската гениза са съставени на [[еврейско писмо на арабски]], [[иврит]], [[арамейски]], [[идиш]] и на други езици.

Благодарение на съхраненото в нея на света става известна [[хазарска кореспонденция|хазарската кореспонденция]], [[кеймбриджки документ|кеймбриджкия документ]], [[Киевско писмо|киевското писмо]], най-старите съхранили се фрагменти от [[Корана]] и свещените текстове на юдаизма, както и [[Книга премъдрост на Иисуса, син Сирахов|Книгата премъдрост на Иисуса, син Сирахов]].

Общият обем на страниците се оценява на 250 хиляди, като в тях се упоменават 35 хиляди лица от [[Египет]], [[Палестина]], [[Ливан]], [[Сирия]], [[Тунис]], [[Сицилия]], [[Франция]], [[Испания]], [[Мароко]], [[Хорезм]], [[Индия]] и много други страни.

Ръкописите в Каирската гениза са оцелели за разлика от други книжовни центрове най-вече благодарение на полусухия климат на Фустат. Първият на когото привличат вниманието тези листа е скитащия [[равин]] [[Яков Сапир]] (1822-1888), но вниманието на широката научна общественост към Каирската гениза привлича Соломон Шехтер (1847-1915), който изнесъл от Египет за [[Кеймбриджки университет|Кеймбриджкия университет]] близо 140 хил. листа. Още 40 хил. ръкописа от Кайро заминават на презокеанско пътешествие за Еврейската американска теологическа семинария. Целият си съзнателен живот на [[Шломо Дов Гойтен]] преминава в проучване на листата от Каирската гениза, чието редене е сравнимо с истински [[пъзел]]. <ref>[[Шломо Дов Гойтейн]]: A Mediterranean Society: The Jewish Communities of the Arab World as Portrayed in the Documents of the Cairo Geniza, Vol. I —– Vol. VI. </ref>