Калояново (област Пловдив): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
м замяна с n-тире
Ред 24:
През Средновековието първите сведения за Калояново са от софийския католически епископ [[Петър Богдан]] Бакшич от [[Чипровци]], Софийски архиепископ в периода 1646 – 1674 г. По време на османското владичество селото е носило името Селджиково (Селджикьой) по името на местния феодал Селджик. Калояново е освободено от османска власт на 4 януари 1878 г. от кавалеристите на генерал [[Павел Карцов]].
 
Преименуването на Селджиково в съвременното Калояново става през 1934 г. Изборът на новото име е в чест на българският цар [[Калоян]] (неизв. - 1207).
 
Селото е чисто [[българи|българско]], но е смесено в конфесионално отношение, като жителите му са около 1600 [[Българска православна църква|православни]] и 1100 [[Католическа църква в България|католици]]. Част от православните калояновци са потомци на бежанци от серското село [[Фращани|Горно Фращани]].<ref>Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.21.</ref>
Ред 39:
 
== Редовни събития ==
На 11 февруари, денят на [[Свети Влас]] се празнува ''Муфканица'' - празникът на рогатия добитък. На празника се събират дърва и на всяко кръстовище се пали огън, който минувачите трябва да прескочат за здраве. Добитъкът е празнично окичен с погачи и гевреци. Всички стопани раздават къшей хляб и бучка сирене, за да е здрав и да се множи добитъкът.
 
== Личности ==