Димитър Арнаудов (Малко Търново): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
енц. стил; форматиране: 4x тире, 3 интервала, кавички, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 13:
Арнаудов е роден в 1879 година в [[Малко Търново]].<ref>Годината е според надписа на гроба му. Според „Енциклопедичен справочник Малко Търново – Странджа“ е роден на 7 януари 1884 година.</ref> Завършва прогимназия в родния си град и от 1899 година е учител в [[Калово]], [[Бяла вода (област Бургас)|Конак]], [[Блаца (вилает Лозенград)|Блаца]], [[Раклица (вилает Лозенград)|Раклица]] и [[Каракоч]]. На Великден 1903 година [[Кръстю Българията]] го заклева за член на ВМОРО. Работи за разширяване на революционната мрежа и унищожаване на хайдутите като Петър Странджалията. Арнаудов образува смъртна дружина. На 1 юни 1903 година се връща в Малко Търново. В началото на Илинденско-Преображенското въстание като събирач на десятъка в [[Бръшлян (село)|Сърмашик]] убива един турски офицер – юзбашията Ахмед ага, и се присъединява към четата на [[Дико Джелебов]]. През октомври участва в нападението на турското село [[Сазара]].<ref name="Малко Търново"/>
 
След амнистията на 4 април 1904 година се връща в Малко Търново. Става учител в Раклица. През юли 1905 година е арестуван в Малко Търново за убийството на турския офицер в Сърмашик и осъден на смърт, като присъдата по-късно е заменена от султана с доживотен затвор. В затвора превежда на български Майн Рид. След два неуспешни опита за бягство е амнистиран след [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година. Учителства в Блаца.<ref name="Малко Търново"/>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в 1 рота на Лозенградската партизанска дружина на [[Димитър Аянов]] и в 4 рота на 15 щипска дружина. Награден е с орден „[[За храброст]]“ ІV степен. Уволнен е на 7 март 1913 година поради болест.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 52.</ref> Занимава се с единствена по рода си за региона търговия на шевни машини и велосипеди в Бургас.
Ред 19:
Участва в Първата световна война. След нея в 1919 година става член на [[Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)|БРСДП (широки социалисти)]] и при участието им в управлението е назначен за околийски началник в Малко Търново и остава на поста до 4 август 1919 г. След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] в 1923 година става член на Либералната партия и общински съветник.<ref name="Малко Търново"/>
 
"Заглъхва ехото на топовните гърмежи на Балканската война, която все пак донася Освобождението на част от Странджанския край. Но по-голямата негова част и цяла Източна Тракия си остава в Турция. Там, под големите буки на Паспаловска могила остават и костите на непрежалимия воевода Георги Кондолов. Обичта и мъката по този велик син на Странджа разяжда сърцата на неговите бойни другари. Те не могат да се примирят с мисълта, че вражи крак може да тъпче това свято място. Най-непримирим е Димитър Арнаудов. Дълго време - години! - той мисли, крои как да са пренесат костите на Кондолов в България. И най-сетне изработва план, споделя го с другари и пристъпва към изпълнението му. На 5 септември 1925 г. Димитър Арнаудов, Лефтер Мечев, Георги Чепов, Георги Ганчев и Тодор Петков-всички – малкотърновчанивсичките от Малко Търново, преминават нелегално границата, добират се до Паспаловска могила, понамират занкагроба на еднаГеорги от буките, поставен високо на кората, и по камъка, зарит почти напълно, намират гробаКондолов, вземат костите на воеводата и ги пренасят в Малко Търново. След време те сеса пренасятпренесени на Петрова нива - – Тракийското Оборище, където сега се съхраняват в нишата на величествения паметникпаметника.
 
По почин на Арнаудов в град Малко Търново се построява чешма – паметник на Преображенското въстание – в центъра на града.
Това е последният подвиг на Димитър Арнаудов.
 
ПочинаУмира в Бургас в края на 1963 г."<ref>цитат от книгата "Преображенци"„Преображенци“, автор Героги Попстаматов, изд, 1980 г.,стр.133- – 134 </ref><ref>Годината е според надписа на гроба му. Според „Енциклопедичен справочник Малко Търново – Странджа“ умира в 1946 година в Малко Търново.</ref>
И още един: по негов почин в град Малко Търново се построява чешма - паметник на Преображенското въстание - в центъра на града, която все още замества бъдния паметник в този град - ръководен център на някогашната борба на странджанци за Свобода и Правда.
 
Димитър Арнаудов запази бунтовния си дух до сетни дни. При много срещи с бойни другари и с по-млади странджанци той вдъхновено рецитираше стихотворения за Преображенското въстание, предизвиквайки сълзи и в своите очи, и в очите на тия, които го слушаха.
 
Почина в Бургас в края на 1963 г."<ref>цитат от книгата "Преображенци", автор Героги Попстаматов, изд, 1980 г.,стр.133-134 </ref><ref>Годината е според надписа на гроба му. Според „Енциклопедичен справочник Малко Търново – Странджа“ умира в 1946 година в Малко Търново.</ref>
 
== Бележки ==