Канджи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени |
м замяна с n-тире |
||
Ред 3:
== История ==
Неизвестно е по какъв начин китайските йероглифи попадат в [[Япония]], макар че в днешни дни за общоприета се счита версията за това, че първите китайски текстове са внесени в страната от [[будизъм|будистки]] монаси от [[Корея|корейското]] царство Пекче през [[5 век|V век]]. Особено разпространение на канджи датира от времето, в което царува императрица Суико (593-628 г.), когато дипломатическите връзки между Китай и Япония започват да се затвърждават, а с това и необходимостта от владеенето на класически китайски език
По времето на създаването на китайските знаци, японският език не разполага със собствена писменост. Това е и причината първоначалната употреба на канджи да се ограничава само до изписването на текстове на [[Класически китайски език|китайски език]]. По-късно е създадена и системата „канбун“ (漢文 ''kanbun''), която представлява съвкупност от [[Диакритичен знак|диакритични знаци]], с помощта на които японците успяват да преструктурират китайските изречения и чрез добавянето на множество модификатори, в т.ч. глаголни окончания, да ги приведат в съответствие с правилата на японската граматика. По-късно са създадени и сричковите системи [[хирагана]] и [[катакана]], които са ключови елементи в писмеността на съвременния японски език<ref>"Colloquial Japanese", автор: Motoko Hanamura</ref>.
| |||