Разлика между версии на „Канонизация“

м
замяна с n-тире
м (Унифициране на заглавие на раздел от Връзки на Външни препратки)
м (замяна с n-тире)
'''Канониза́ция''' (от {{lang-el|κανονίζω}} ''регулиране, определяне, узаконяване'') в [[Католицизъм|католическата]] и [[Православие|православната]] [[Християнска църква|Църкви]] е процес на причисляване на някого към лика на [[светец|светиите]].
Причисляването към лика на светиите означава, че Църквата свидетелства за близостта на тези хора до Бога и им се моли, като на свои покровители.
 
 
== В католицизма ==
По правилата на католическата църква, процесът на причисляване към лика на светиите обикновено започва пет години след смъртта на човека. Наред с канонизацията се различава и така наречената [[беатификация]] — причисляване към лика на блажените. Разграничаването между беатификация и канонизациея се прави през [[1642]] г. от папа [[Урбан VIII]]. Започват да различават два вида (разреда) светии: „блажени“ и „светии в собствен смисъл“. „Блажените“ се почитат само в една област или страна като актът за обявяването им за блажени се нарича [[беатификация]] (от лат. Beatus - честит, блажен, и facio - правя някого честит, блажен). „Светиите в собствен смисъл“ се почитат от цялата църква. Актът на тяхното обявяване за светии на цялата църква се нарича канонизация. „Светията в собствен смисъл“ най-напред преминава през степента на „блажен“.
 
== Външни препратки ==