CD-MO: Разлика между версии

'''CD-MO''' (CD-Magneto-Optical) е вид [[компактдиск]], който позволява многократен презапис на данни с помощта на специално конструирано за този тип дискове устройство. Този формат е създаден през 1988 г. Техническата му спецификация е описана в стандарта "Orange Book" Part I.

За разлика от другите записваеми дискове ([[CD-R]], [[CD-RW]]) CD-MO позволява презапис и четене на данни до над един милион пъти, без съществена промяна на качеството на диска. За тази цел се използват както оптични така и магнитни средства. Записващия слой се състои от сплави на [[редкоземни елементи]] и метали от групата на [[желязо]]то. Тази сплав трябва да има определени [[Феромагнетизъм|феромагнитни]] свойства - висока [[коерцитивна сила]] и ниска [[точка на Кюри]]. Най-общо казано, точка на Кюри е [[температура]]та, над която даденото вещество губи магнитните си свойства. Популярен материал за CD-MO са сплавите [[тербий]], [[желязо]], [[кобалт]] (TbFeCo), [[гадолиний]], желязо, кобалт (GdFeCo) и т.п. При подбора на сплавта -– състав и процентно съдържание, се постигат качества, различни и недостъпни за изходните елементи.

При четене на записаната информация се използва факта, че отразеният от магнитния слой, или преминаващия през слоя линейно поляризиран лазерен лъч променя своята [[равнина на поляризация]] вследствие взаимодействието си с магнитното поле на поредицата от питове върху диска. Промяната в състоянието на поляризация на светлинния сигнал формира сигнала за четене. В общия случай този сигнал е доста слаб. За увеличаване на ъгъла на завъртане на равнината на поляризация се използват [[интерференция на светлината|интерференчни ефекти]] в [[тънки слоеве]].

Този вид дискове комбинират някои предимства на оптичния и магнитен запис: висока плътност на записаната информация, безконтактно четене и по-висока стабилност на записа във времето сравнено с други магнитни и оптични носители и не на последно място -– възможност за ''многократен презапис''. Недостатъци: устройството за запис е доста по-сложно, скоростите на запис са ниски: 1х-2х, както и това, че тези дискове не се четат от никое стандартно CD устройство.

Съществуват и други формати използуващи магнито-оптичен принцип на четене и запис, от които си заслужава да споменем най-вече [[MiniDisc]] на [[Sony]], но по-общо погледнато всички те не са добили популярността на обикновения CD или CD-R диск.