ЖП инфраструктурата на гара Караагач е първият в световната история обект на въздушна бомбардировка и разузнаване от въздуха със стратегическа цел.
Това се случва на 29 октомври 1912 г. нв 10 часа сутринта, в началото на обсадата на Одринската крепост от българската армия. За полета има рапорт, който създава военния стандарт за задължително рапортуване на обстоятелствата и резултатите от бойните полети, извършвани от всички воюващи страни в по-нататъшнаата история. Самолетът "Албатрос F-3", произведен в Германия, е пилотиран от поручик [[Радул Миков]] с наблюдател и бомбардир [[Продан Таракчиев]]. Полетът започва в 9:30 ч. от летище край Мустафа паша (дн. [[Свиленград]]) -– първото военно летище в историята, създадено със стратегическа цел и продължава 1 час и 20 минути на 500 м височина. В самолета са взети две бомби за проба и привързани по импровизиран начин в кошове, прикрепени отстрани така, че да бъдат използвани от въздуха. Времето е било "великолепно, слънчево". Според разузнавателната задача самолетът се насочва първо към Одрин и лети "в широк кръг над града", в резултат на което е открито местонахождението на прикритите турски части в друго населено място. След изпълнение на основната задача летците пристъпват към бомбардировката. Насочват се към жп гарата на Одрин в близкото село Караагач, където бомбардировката може да окаже най-значима материална и морална щета на противника. Продан Таракчиев пуска бомбите. С четири пробойни в корпуса на самолета летците се приземяват благополучно в Свиленград. Журналисти и военни аташета присъстват на летището, за да научат повече за този непознат до момента зараждащ се род войска.
