Просвещение: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 130.204.110.179 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
Ред 16:
Американският историк [[Хенри Мей]] разглежда в развитието на философията от този период четири фази, всяко от които в известна степен отрича предишната.
 
Първа фаза е на умереното или рационално Просвещение. Тя се асоциира с влиянието на [[Исак Нютон]] и [[Джон Лок]]. За нея е характерен религиозния компромис и възприемането на Вселената като подредена и уравновесена структура. Тази фаза на Просвещението се явява естествено продължение на [[хуманизъм|хуманизма]] от [[14 век|14]]—[[15 век]] в чисто светско културно направление, характеризиращо се с освен с индивидуализъм и с критично отношение към традициите. Но епохата на Просвещението е разделена от епохата на хуманизма доот периодите на религиозната [[Реформация]] и католическата реакция, когато в живота в Западна Европа отново взимат превес [[теология|теологичното]] и църковното начало. Просвещението се явява продължение на традициите не само на хуманизма, но и на [[протестантство]]то и рационалното сектантство от 14 и 15 в., от които наследява идеите за политическа свобода и свобода на съвестта. Подобно на хуманизма и протестантството, в различните страни Просвещението получава местен и национален характер. Най-лесно преходът от идеите на реформаторската епоха към идеите на епохата на Просвещението се наблюдава в [[Англия]] от края на 17 и началото на 18 век, когато получават развитие идеите на [[деизъм|деизма]], които са в известна степени завършек на религиозната еволюция от епохата на Реформацията и начало на т.н. ''естествена религия'', която проповядват просветителите от 18 век.
 
Съпоставянето на духовната и светската култура във Франция постепенно довежда до дискредитирането на първата поради [[лицемерие]] и [[фанатизъм]]. Тази фаза на Просвещението се нарича скептична и е свързана с имената на [[Волтер]], [[Холбах]] и [[Дейвид Юм]]. За тях единственият източник на човешкото познание е непредубедения разум. Във връзка с тези термини стоят други, като: просветители, просветителска литература, [[Просветен абсолютизъм|просветен (или просветителски) абсолютизъм]]. Като синоним на тази фаза на Просвещението се употребява израза ''философия на 18 век''.