Разлика между версии на „Карл Ясперс“

м
замяна с n-тире
м (замяна с n-тире)
Повечето изследователи свързват Ясперс с [[екзистенциализъм|екзистенциализма]], което е отчасти така поради това, че заимства много от основите на философските възгледи на [[Ницше]] и [[Киркегор]], и отчасти защото проблемът за индивидуалната свобода присъства изключително в трудовете му.
 
Във „Философия“ (3 тома, [[1932]]) Ясперс изказва своето мнение за историята на философията и въвежда основните проблеми, с които се занимава. Започвайки със съвременната наука и емпиризма, Ясперс изтъква, че когато се съмняваме в реалността, ние прекрачваме границите, в които се затваря емпиричният метод. В този момент човек трябва да направи своя избор да потъне в отчаяние и примирение или да направи смел скок в неизвестното, което Ясперс нарича трансцеденция. Когато човек направи този скок, то той се сблъсква със собствената безгранична свобода, която Ясперс нарича екзистенция, и така човек може да изпита истинското битие.
 
; Човекът
* ''За произхода и целта на историята'' (''Vom Ursprung und Ziel der Geschichte'', 1949), прев. от нем. [[Димитър Зашев]], София: Анубис, 2012 ISBN 978-954-426-926-5
* ''Въведение във философията'' (''Einfuhrung in die Philosophie''), Прев. от нем. [[Христо Тодоров (философ)|Христо Тодоров]], София: ГАЛ-ИКО, 1994, ISBN 954-8010-30-5
* ''Екзистенциална философия'' (''Existenzphilosophie '') - 3 лекции, изнесени в Свободния нем. инст. във Франкфурт на Майн, септември 1937 / Прев. от нем. Сашо Марков, В. Търново: Слово, 1997, ISBN 954-439-472-9
* ''Обща психопатология'', София: ЛИК, 2001, 888 с., превод от немски: Жана Ценова, ISBN 954-607-465-9