Катарзис: Разлика между версии

'''Катарзисът''' е рязък [[емоция|емоционален]] преход, представляващ завладяващо чувство на състрадание, мъка, смях или друга крайна промяна в настроението, която довежда до обновление и възстановяване на желанието за живот. Катарзисът е важен елемент в [[естетика]]та на [[Аристотел]]. Катарзисът се използва в естетиката и психологията на изкуството по отношение на реакцията на зрителя, а в психотерапията - на освобождаването на потискан афект или психична енергия. В древногръцкия katharsis най-често е означавало "очистване", особено от [[вина]]. Най-забележителната му употреба обаче в древни времена е в определението на Аристотел на [[трагедия]]та като [[драма]], която "постига чрез съжаление и страх катарзиса на такива чувства". Това счита [[Готхолд Ефраим Лесинг|Лесинг]] в "Хамбургска драматургия", където прави анализ на Аристотеловата "Поетика". По-късно [[Гьоте]] премества акцента от чувството към творчеството. И катарзисът започва да се възприема по нов начин.

В [[Психоанализа|психоаналитичната]] литература терминът за първи път се появява в "Studies on Hysteria" ([[Изследвания върху хистерията]]) от [[Йозеф Бройер]] и [[Зигмунд Фройд]]. Бройер очевидно е лекувал пациенти от [[Хистерия|хистерични]] симптоми, като ги карал под [[хипноза]] да освобождават или да си спомнят забравени събития от детството - често, но не винаги травмиращи, и [[афект]]ите свързани с тях. Фройд издига хипотезата, че умствената или нервната енергия, която би довела до първоначалния афект, е била отклонена от хистеричните симптоми и че спомените за преживяванията били потиснати в безсъзнателното. Когато са под хипноза, и споменът, и свързаният с него афект се освобождава, а симптомите -– елиминират. Процесът на афективно освобождаване е бил наречен също "отреагиране". Фройд постулира, че катарзисният метод е едновременно предшественик и последващото ядро на психоанализата.