Катерина Бранкович: Разлика между версии

'''Катерина Бранкович''' (1418 -– 1492) '''графиня Целска''' е дъщеря на ''[[деспот]] [[Георги Бранкович]]'' и [[Ирина Кантакузина]].<ref> "Biografija Katarine Kantakuzine, grofice Celjske"</ref>

Катерина ({{lang-sr|Катарина Бранковић}}) е най-малката дъщеря на ''деспот Георги''. На 20 април 1434 година е омъжена за ''[[граф]] [[Улрих II Целски]]''.<ref> „Biografija Katarine Kantakuzine, grofice Celjske”</ref><ref>http://www.srpskagimnazija-zg.org/cir.php?page=povijest_skole/biografija_k_k_b</ref> Семейството има двама сина - ''Херман'' († 1451) и ''Георги'' († 1441), както и една дъщеря - ''Елизабет'' (1441-1455), но децата им умират малки. Графът загива в [[битка]]та при [[обсада на Белград (1456)|обсадата на Белград]] през 1456 година.

След смъртта на съпруга си Катерина продава семейното недвижимо [[имущество]] в днешна [[Словения]] и [[Хърватско]], запазвайки единствено собствеността си върху един имот отдаден под [[аренда]] срещу годишни анюитетни парични вноски. Със средствата от продажбата Катерина предприема продължителна обиколка из [[Италия]], [[Дубровник]] и [[Корфу]], търсейки подкрепа за изграждането на ''антиосманска коалиция'', която да предприеме военна офанзива за прогонването на [[турци]]те. След неуспеха на това си начинание се установява при сестра си [[Мария Бранкова|Мария]] край [[село]] [[Ежово]], [[Ном Сяр|Серско]].

След смъртта на сестра и&#768;ѝ Мария през 1487 г., Катерина не се прибира в семейните владения на загиналия си съпруг, а остава да доживее старините си в [[Македония (област)|Македония]]. Погребана е по нейно желание в близост до мястото където се е разиграла прословутата [[битка при Ключ]] - в гробището на [[църква (сграда)|църквацърквата]]та "Свети Стефан" на [[Света Богородица (Конче)|манастира "Света Богородица"]], намиращи се над [[село]] [[Конче (Република Македония)|Конче]] в близост до [[Радовиш]].