Психиатрия: Разлика между версии

[[Психично разстройство|Психични заболявания]] датират още с появата на човечеството. [[праистория|Предисторическият]] човек е виждал тяхната причина във вселяването на зли сили и духове. Доказателство за това са откритите из много краища на земята черепни трапанации. Свързва се с периодът на [[анимизъм]].

Първи предпоставки за научна психиатрия се откриват в [[древна Гърция]] . Там психичната болест е била обект на внимание. За това свидетелстват исторически документи с художествена литература. В тях под някакъв повод се говори за психично болни и отношението на старите гърци към тях. Отношението е било сурово: връзвали са ги, оковавали са ги, замеряли са ги с камъни и др. Тогава се е смятало, че душата[[душа]]та е локализирана под диафрагмата[[диафрагма]]та. На гръцки phren - френ. Този корен се намира по-късно в обозначенията на психични заболявания с термини на древногръцките лекари като "френит", "парафренит" и др. При [[Хипократ]] се срещат понятия като [[мания]] , [[меланхолия]] , френит, [[епилепсия]] , [[параноя]] , парафренит и [[хистерия]] . Според [[Платон]] , хистерията(hystera - матка) засягала единствено жените и се дължала на полова незадоволеност,при която "празната" [[матка]] започвала да странства из тялото, достигала чак до гърлото и така причинявала симптомите на болестта. [[Аристотел]] споменава за виждането на образи, приемани за действителност. Това е едно от първите описания на зрителните [[халюцинации]]. За [[Питагор]] епилепсията била мозъчно заболяване. Той учил, че разумът и разсъдъка се помещавали в мозъка, а чувствата - в сърцето.

През I век от н.е. в [[Римска империя|Римската империя]] , Целз съставя голяма енциклопедия обединяваща дотогавашните медицински знания, включително и тези за психичните заболявания. През II от н.е. ученият грък Сорана изпреварва с векове времето си. Според него психично болните не бива да се бият или връзват, а да са "държани за ръка", за да не се наранят. Той дава указания за подредбата на стаята на лечение на болния, подбор на четивото му, за лечебно въздействаща музика и др. Тези хуманни идеи ще навлязат чак през XVIII век, заради тъмните векове на Средновековието[[Средновековие]]то. Дали нивото на психиатрията е щяло да стане по-високо и по-бързо развиващо се без тъмните векове, може само да се гадае.

След падането на [[Римска империя|Римската империя]] настъпва Средновековието[[Средновековие]]то. Това е продължителен период, в който властват религиозните догми. Научният метод не се зачита, а от античното наследство се взема само онова, което пасва на новия религиозен мироглед. Набелязаните в древността телесни причини за психичните разстройства постепенно биват забравени. Основна причина на психичното страдание става грехопадението[[грехопадение]]то. Като последица, около манастирите се създават приюти начело с [[монах|монаси]], полулекари, полузнахари. Съществен проблем били [[епилепсия|епилептичните]] и [[хистерия|хистеричните]] припадъци, но и други такива. Те били обяснявани с "поддаване на злото" и "обсебване от [[Сатана]]". Решението за тях бил обредът [[екзорсизъм]].

Към IX век в Италия, където влиянието на древността било най-силно, възниква една от първите големи медицински школи. През XI век Константин Африкански написва трактат за меланхолията. През XII век били създадени медицински факултети в Париж, Оксфорд и Кембридж. През XV век италианският лекар Савонарола пише, че психично болните са бити с пръчки до кръв, "за да се оттекат материалните причини на манията" и също, че са бодени с игли и остриета, "за да се разнесе застоят на мислите, причинени от меланхолията". Савонарола възразява срещу подобни методи. През Средновековието[[Средновековие]]то се сменят две епохи - на феодализмът и капитализмът. Отпадането на власта на Църквата се съпровожда с изтъпленията на инквизицията, включваща преследвания на психично болни. В атмосферата на жесток страх и напрежение се внушавали [[демон|демонологични]] идеи. Понякога екзекутирането на "обсебените от [[Сатана]]" взимало невероятно масов характер.

Това вдъхновява Майнерт и Вернике. Според Морел психичните заболявания се унаследяват изцяло. Това пък вдъхновява криминологът Ламброзо . [[Емил Крепелин|Крепелин]] подема идеята на Калбаум за обособяване на нозологичните единици чрез системни проучвания на психични заболявания. По този начин той внася яснота между телесната медицина и психиатрията. Така се спира пътя за спекулиране и своебразие спрямо психичните разстройства, каквито е имало в миналото. Започва да се признава връзката на психичното заболяване с мозъка. Все пак [[Емил Крепелин|Крепелин]] среща и критици. Джексън смята, че трябва да се различават два вида симптоми: положителни и отрицателни.<ref>"Психопатология", изд:наука и изкуство, 1971 - Коста Заимов</ref>

През XX век психичните заболявания са факт, свързан с мозъчните процеси. Човешкото съществуване се разглежда през "био-социо-психе" моделът. Напредва психофармакологията[[психофармакология]]та и болните се лекуват предимно с лекарства, а понякога и с [[психотерапия]]. Критик на тези подходи е антипсихиатрията[[антипсихиатрия]]та, но която всъщност не дава адекватна алтернатива.