Разлика между версии на „Католическа църква“

м
замяна с n-тире; козметични промени
м (замяна с n-тире; козметични промени)
'''Католическата църква''' е най-многобройната [[Християнство|християнска]] [[църква (институция)|църква]] в света<ref>{{Цитат уеб|title=Largest Christian denomination, Guinness world records|url=http://www.guinnessworldrecords.com/world-records/largest-christian-denomination|accessdate=2016-09-10}}</ref> с 1,2 млрд. последователи{{#tag:ref|Към 2011 г. по света има 1 214 000 000 кръстени католици{{hrf|Catholic Culture.org|2013}}, включително 17 милиона членове на [[Източнокатолически църкви|Източнокатолическите църкви]] (представляващи 1,4 % от общия им брой).{{hrf|Roberson|2011}}|group=б.}}.
 
В рамките на Католическата църква има различни доктринални и богословски традиции, като [[Източнокатолически църкви|Източнокатолическите църкви]], [[персонален ординариат|персоналните ординариати]] и [[Католически религиозен орден|религиозните общности]]. Различават се католически църковни общности от източен обряд (наричани Източнокатолически църкви) и от латински обряд. Често изразът '''Римокатолическа църква''' се приема като синоним на '''Католическа църква''', но Източнокатолическите църкви използват този термин в тесен смисъл, подразбирайки само католическите църкви от латински обряд. Във вътрешни документи Римокатолическата църква използва като самоназвание само термина '''Църквата''' (с определителен член на езиците, които го имат) или '''Вселенска църква''' (''Notae ecclesiae''). Източнокатолическите църкви, макар да са [[Поместна църква|поместни католически църкви]], се намират в [[юрисдикция]]та на римския [[папа]] (върховния лидер на Римокатолическата църква) чрез ''Конгрегацията за източните църкви'' (част от [[Римска курия|Римската курия]]), създадена през 1862 г. Съществуват обаче католически църкви - като Полската национална католическа църква и Старокатолическата църква в Полша, които се считат за абсолютно независими, за разлика от Източнокатолическите църкви, признаващи в някаква степен, по някои въпроси върховенство на римския папа.
 
Католическата йерархия включва [[кардинал]]и и [[епископ]]и; Римокатолическата църква се оглавява от епископа на [[Рим]], наричан [[папа]]{{hrf|Libreria Editrice Vaticana|2013}}. Католическата църква се самоопределя като единствената истинска църква, божествено основана от [[Исус Христос]]{{hrf|vatican.va|2013}}, и смята своите епископи за наследници на Христовите [[апостол]]и, а епископа на Рим – за наследник на първия сред тях – свети [[Петър (апостол)|Петър]], на което се дължи неговото върховенство в църквата{{hrf|Libreria Editrice Vaticana|2013}}. Църквата смята, че доктрината на [[вяра]]та и [[морал]]ът, който тя представлява окончателно, са [[Непогрешимост на Църквата|непогрешими]]{{hrf|Libreria Editrice Vaticana|2013}}.
 
Католическата църква почита [[Света Троица|Светата Троица]] и определя за своя мисия разпространението на [[Евангелие|евангелската]] проповед на Исус Христос, извършването на [[Тайнство|тайнствата]] и [[благотворителност]]та. Католическото [[богослужение]] е силно фокусирано върху [[литургия]]та, с която се отбелязва тайнството на [[евхаристия]]та. Според Католическата църква, когато са осветени от ръкоположен [[свещеник]], хлябът и виното, използвани в литургията, действително се превръщат в плът и кръв Христова чрез [[преосъществяване]]. Тя практикува [[закрито причастие]], като обикновено само на [[Кръщение|кръстените]] членове на Църквата в състояние на [[благодат]] е разрешено да получат евхаристията. Църквата има специално отношение към [[Богородица]], за която поддържа четири конкретни догми – за нейното [[непорочно зачатие]] без [[първороден грях]], за нейния статут като Майка Божия, за нейната [[вечна девственост]] и за нейното телесно възнасяне на небето след края на земния и&#768;ѝ живот{{hrf|Pius XII|1950}}.
 
Католическото социално учение акцентира върху подкрепата за бедните и онеправданите чрез милосърдни дела като социални програми и институции по света, включително католически училища, университети, болници, мисии и приюти, както и благотворителни организации, като [[Каритас]], които помагат на бедните, старите и болните.
За разлика от Православната църква, в която причастието се извършва с квасен хляб, в Римокатолическата традиция хлябът е неквасен. Осветеното вино не се приема от вярващите, както е в православието, а само от духовниците (това правило не е ненарушимо – често вярващите се причестяват и с виното). Смята се, че хостията (парченцето квасен хляб) съдържа в себе си тялото и от кръвта на Христос след освещаването на даровете.
 
Следвайки думите на Христос в Евангелието, Римокатоличеството приема главенството на папата, наследникът на апостол Петър, над цялата Църква. Също така, в Католическата църква Символът на вярата се чете или произнася с добавката „…и от Сина“ („филиокве“, filioque) към [[Никео-Цариградски_символ_на_вяратаЦариградски символ на вярата#Никео-Цариградски символ с добавката filioque|символа на вярата]]. Тази добавка се прави, за да се поясни преводът на гръцката дума „ ἐκπορευόμενον“ (изхожда и произхожда) в Никео-Цариградския символ, която не съответства напълно на латинския глагол ¨procedit¨. Горната добавка се налага, за да се получи пълноценна представа за каноничната истина, че Св. Дух произхожда само и единствено от Отца, но същевременно изхожда от Сина, тъй като е „Дух Христов“.
 
В никакъв случай изразът „…и от Сина“ не е бил добавен със намерението да се принизи йерархичността в Троицата, тоест да се изменя църковното учение или за да бъде самоволно променян Никео-Цариградския Символ на вярата (както бива обвинявана Вселенската (Католическата)християнска църква днес), а по-скоро, за да уточни Символа на вярата в неговия превод на латински. Това е и причината римските патриарси (папите), въпреки първоначалната си съпротива, накрая да я приемат като общовалидна на Запад, като и днес Римокатолическата църква безусловно подчертава, че на гръцки език Символът на вярата не се нуждае от горната добавка.