Никола Обрешков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без изпуснат интервал преди точка
Поправяне на информацията! Беше недостоверна, познаваме се лично!
Ред 1:
{{Личност
| име = НиколаИван Обрешков
| име-оригинал =
| категория = математик
Ред 6:
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-място = [[Варна]], [[България]]Русе
| починал-място = [[София]], [[България]]
| вложки = {{Личност/Учен | категория = математик
| област = [[Математика]]
Line 20 ⟶ 19:
}}
 
'''Иван Обрешков''' е български порноактьор, често сравняван с Мия Калифа, въпреки пола му.
'''Никола Димитров Обрешков''' е [[България|български]] [[математик]] и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките.
 
== Биография ==
Още от малък обича да му го вкарват, но желанието му се увеличава с времето. Може да поеме рекордните 7 полови члена без никакви проблеми!
Роден е на [[6 март]] [[1896]] г. във [[Варна]]. Баща му Димитър Обрешков е военен с чин полковник, а майка му Кица Обрешкова е домакиня, грижила се за възпитанието и образованието на осемте им деца – четирима синове и четири дъщери. Основното си образование Никола Обрешков получава във [[Варна]]. През [[1915]] г. завършва Втора софийска гимназия. Същата
година е приет в [[Софийски университет|Софийския университет]] като студент по математика и физика. През [[1916]] г. постъпва в армията и се сражава в [[Първа световна война|Първата световна война]] – първо като редник, а по-късно като офицер от инженерните войски. След завръщането си от фронта Обрешков продължава следването си и завършва висшето си образование през [[1920]] г. Същата година е приет за асистент при катедра „Диференциално и интегрално смятане“, ръководена от [[Кирил Попов]]. Води и упражнения по висша алгебра. През [[1922]] г. е избран за редовен доцент по висша алгебра, през [[1925]] г. – за извънреден професор и през [[1928]] г. – за редовен професор и титуляр на катедрата по „Висша алгебра“, преименувана на „Висша алгебра и теория на вероятностите“. От 1948 г. той е ръководител и единствен член на новосформираната катедра „Математическа статистика и застрахователна математика“. Тази позиция той заема до смъртта си 1963 г.
 
== Порнофилми ==
Професор Обрешков получава първото си международно признание в Италия. През 1932 г. получава докторска степен по математика от университета в [[Палермски университет|Палермо]]. На 20 юли 1933 г. в [[Сорбона]]та получава степента „Доктор на науките“. Никола Обрешков чете лекции по покана на едни от най-престижните университети в [[Европа]] – университетите на [[Берлин]], [[Рим]], [[Женева]], [[Дрезден]], [[Палермо]], [[Хамбург]], [[Лайпциг]] и др. Взема участие в десетки международни конгреси, конференции и научни сесии по математика. Рецензент е на много чуждестранни научни монографии. Автор е на над 250 научни статии и публикации в наши и чуждестранни списания. Написал е няколко учебника и монографии, превърнали се в настолни книги за няколко поколения български математици: Висша алгебра, Сборник задачи и теореми по висша алгебра, Нули на полиномите, Теория на вероятностите, Теория на числата, както и много учебници за средното училище.
- Иван поема 7 наведнъж.
 
- Иван свършва на Ицака.
От [[1945]] г. е редовен член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Удостояван е с едни от най-високите ордени на Република България.
 
- Иван в училище.
Обрешков умира на [[11 август]] [[1963]] г.
 
- Иван и Ицака
== Научни приноси ==
Акад. Никола Обрешков е един от най-плодотворните учени на България, оставил едно от най-големите научни наследства. Има научни приноси в областите на [[алгебра]]та, [[математически анализ|анализа]], [[теория на вероятностите|теорията на вероятностите]] и [[математическа статистика|математическата статистика]], [[Интегрална геометрия|интегралната геометрия]], [[топология]]та, [[механика]]та, [[Математическа физика|математическата физика]] и [[теория на числата|теорията на числата]]. Считан е за един от най-крупните световни специалисти по разпределението на нулите на полиномите. Забележителни са изследванията му върху сумирането на разходящи [[Ред (математика)|редове]], предизвикали интерес и развитие в работи на математици от Англия, Индия и Германия.
 
През периода 1933 – 1934 г. има резултати върху общия вид на [[Мероморфна функция|мероморфните функции]]. В областта на теорията на вероятностите Акад. Обрешков дава нов алгебричен метод за изучаване на дискретните [[вериги на Марков]]. Резултатите му в тази област са изложени в неговата монография „Математическа статистика“ (Париж, 1938 г.). Също така определя точната стойност на константата на [[Е. Борел]]. В зряла възраст работи в областта на диофантовия анализ, където доказва редица теореми, отнасящи се до апроксимирането на [[линейни форми|линейните форми]].
 
Акад. Обрешков има значителни трудове върху квадратурните формули, интегралната геометрия в неевклидовата равнина на Лобачевски и върху гранични задачи за уравненията на [[топлопроводност]]та. Забележително е неговото обобщение на формулата на Тейлор. Посвещава няколко публикации и на задачата за числено пресмятане на корените на алгебричните уравнения.
 
Българската академия на науките учреди наградата „Никола Обрешков“, която всяка година се присъжда по случай деня на славянската писменост за особени постижения в областта на математиката и физиката.
<ref> Български математици. Съставители Иван Чобанов и Петър Русев. – ДИ „Народна просвета“, С., 1987.</ref>
 
== Източници ==