Делото Драйфус: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 8808113 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
Ред 9:
 
== Обвинение и начало на процеса ==
През септември 1894 г. офицерът от Статистическия отдел на френския генерален щаб ([[контраразузнаване]]то), майор Юбер Анри получава от свой сътрудник, който работи под прикритие в германското посолство в Париж, анонимен списък, който изброява няколко секретни френски военни документидокумента с обозначение на цени за тях. Този списък (т. нар. „бордеро”) предизвиква разследване, а френската преса „надушва“ за започналото разследване. На 9 септември 1894 г. вестник „[[Либр парол]]“ (''„Свободно слово“'') съобщава за съществуването на „еврейска следа“ в провеждано разследване за [[държавна измяна]]. Католическият вестник „Ла Кроа“ потвърждава, че обвинението е сериозно, а именно за измяна и [[корупция]] във Френския генерален щаб. На 15 октомври 1894 г. капитан Драйфус е [[арест]]уван.
 
След проведен процес, на 22 декември 1894 г. артилерийският капитан Алфред Драйфус, единственият евреин във френския Генерален щаб, е признат за виновен въз основа на графологична експертиза на списъка-бордеро с изброени секретни френски военни документи с цени за тях, което доказателство е подкрепено и от [[свидетелски показания|свидетелските показания]] на генерал Гонс – помощник на началника на Генералния щаб и служители на френското военно разузнаване. В началото на 1895 г. Алфред Драйфус е заточен за изпълнение на присъдата (доживотна каторга) на [[Дяволски остров|Дяволския остров]] във [[Френска Гвиана]].
Ред 18:
{{цитат|Той беше арестуван, защото е евреин, беше осъден, защото е евреин, и пак по тази причина в негова защита не бяха чути нито гласовете на справедливостта, нито тези на правдата.|}}
 
На 10 ноември 1896 г. вестник „Льо Матен“, който е съсобственост на Филип Бюно-Вария, съвипусник на Драйфус, помества факсимиле от бордерото, писано според правосъдието от артилерийския капитан. През ноември 1897 г. вестникът публикува още 2 предполагаеми писма от Драйфус до германския военен аташе, едновременно с писмо от Драйфус до Бюно-Вария. Според тези публикации няма сходство в почерка между личната кореспонденция и т. нар. „бордеро“, за което е обвинен Драйфус. Полковник Пикар, поел защитата на Драйфус, е заподозрян в изтичане на информация от делото в пресата.
 
Еврейската общност във Франция постепенно застава зад твърдението и обвинението в антисемитизъм на Лазар, настоявайки за провеждането на нов процес по делото Драйфус. Някои от по-радикално настроените евреи започват да виждат в аферата Драйфус „католически заговор“. В тази група е и [[Емил Зола]], който по онова време е най-популярният и най-скандален писател във Франция. Той пише статия в подкрепа на Драйфус и я дава на набиращия популярност политик [[Жорж Клемансо]], който по тогава време издава либералния вестник „Орор“. Именно на Клемансо принадлежи идеята статията на Зола да излезе на 1-ва страница на вестника на 13 януари 1898 г. под заглавието „Аз обвинявам!“. Статията взривява и поляризира общественото мнение във Франция на два лагера - за и против вината на Драйфус. Големите провансалски градове [[Нант]], [[Нанси]], [[Бордо]], [[Марсилия]] са настроени антисемитски, а Париж - либерално и бунтовно в подкрепа на Драйфус.