Минко Минков: Разлика между версии

Роден е на 7 септември 1924 г. в ловешкото село [[Радювене|Стояново]]. Член на [[РМС]] от 1941 г. и на [[БКП]] от октомври 1944 г. От 1941 г. учи в Техническото училище в [[Ловеч]]. В него е секретар на организацията на РМС и ятак на партизански отряд. Поради комунистическа дейност е осъден на смърт през 1943, но присъдата му е заменена с 15 години затвор поради непълнолетие. След 9 септември 1944 г. участва във войната срещу Германия като помощник-командир на рота. Влиза в армията през есента на 1944 г. Завършва Военното училище в София през 1945 г. и става офицер в българската армия и служи в Гранични войски. От 1952 во 1954 г. учи във Военната академия в София. През 1946 г. постъпва в МВР. Началник на [[Гранични войски]] през 1971 – 1972 г. От 1972 до 1990 г. е заместник-министър на МВР. От 1976 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП. Умира през 2008 г.<ref>Иванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. Сиела, 2013, с. 189</ref> Удостоен е с почетното звание „Герой на социалистическия труд“<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 307</ref> с указ № 2921 от 6 септември 1984 г. и орден „Народна република България“ – I степен за участие във Възродителния процес.<ref>Решение „А“ № 373 На Политбюро на ЦК на БКП от 10.ІV.1986 г. ЦДА, ф. 1 б, оп.68, а. е. 16291 л. 1 – 3. Оригинал. Машинопис; Ангелов, Веселин. Строго поверително! Асимилаторската кампания..., цит. сб. с.221 – 223.</ref> Освен това е награждаван с ордените „9 септември 1944 г.“ – I и II ст., „Народна свобода 1941 – 1944 г.“, „Червено знаме“<ref>Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 368</ref>.