Разлика между версии на „Келти“

м
замяна с n-тире
м (. .->.)
м (замяна с n-тире)
Келтските племена са многобройни и с различна големина. Няколко от тях достигат до 300 хиляди души ([[едуи]]те, [[арверни]]те, [[хелвети]]те). Най-често келтските племена наброяват няколко десетки хиляди души и обитават неголяма територия. Имената на келтските племена, предадени от античните автори, са многобройни. В списъка на племената, живеещи в Галия, направен след смъртта на император [[Октавиан Август|Август]], са изброени 305 племена. Най-добре е позната етническата география на [[Галия]] благодарение на сведения, предадени ни в ''[[De Bello Gallico]]'' на [[Гай Юлий Цезар]]. През първата половина на I хил. пр.н.е. начело на келтското племе стои [[крал]]. През латенската епоха институцията на краля е изместена от ежегодно избиран племенен вожд, с което нараства ролята на племенната [[аристокрация]]. Във военно дреме всяко племе избира военачалник. В края на I хил. пр.н.е. някои от тези военачалници правят опити да задържат властта и след това да обединят под свое ръководство няколко племена. Тези опити да се създаде „държава“ завършват в повечето случаи с неуспех.
 
Цезар съобщава, че в келтска Галия имало три основни класи: [[друид]]и, конници и свободен народ. Конниците представлявали благородническата племенна аристокрация и често владеят значителни поземлени имоти. Силата им е подкрепяна и от системата на клиентите - чрез покровителство, дарения и лични умения всеки аристократ привлича към себе си свободни келти, които ставали негови клиенти, т.е. васали, поддържащи с него тесни контакти и подкрепящи го в действията му. Броят на клиентите определя силата и позицията на аристократа.
 
Свободният народ се състои от селяни, занаятчии и търговци, които имат задължения спрямо конничеството и нерядко тяхното положение се приближава до това на робите. [[Робство]]то в келтското общество има патриархален характер - робите са включени в рода като негови непълноправни членове. Те изпълняват различни функции — помощници в земеделските работи, в занаятчийството, а според [[Павзаний]] и помощници на конниците. Военнопленниците нерядко са предопределени за ритуално убиване, като са известни случаи на човешки жертвоприношения още на бойното поле.”
Вярванията на келтите са многостранни и в общи линии не се различават от останалите индоевропейски религии. Подобно на другите „[[Барбарикум|варварски]]“ индоевропейски народи в тях са запазени много тотемични елементи и магията често се смесва с религията. Не е известно дали е съществувал ясно изразен общокелтски пантеон и общокелтски божества, като по-скоро би трябвало да се търсят най-характерните черти на отделните божества, отколкото тяхната точна идентификация. Основна роля във възпитаването и поддържането на духовността на келтите играе обществения клас на друидите.
 
Авторитетът на друидите сред техните съплеменници се утвърждава от убеждението, че те са пазители на всичко най-добро и най-честно. Етичността била важна страна в поведението на друида, който е учител по историческа традиция, съхраняващ духовното наследство и олицетворяващ на келтската култура и достойнство. При всеки опит да се покорят галите първите посегателства са извършвани срещу друидите - от страна на римляните през IV–V век, а в Британия и до по-късно. Вероятно друидите са били подбирани сред добре проявяващите се келтски младежи и са усвоявали учението за жречески сан в продължение на 20 години. Всички знания са научават наизуст, тъй като използуването на писменост при предаването на жречески знания е забранено, въпреки че келтите познават гръцката и латинската азбука, а и по-късно създават келтската писменост ''огам''. Кандидатите за жреци получавали различна степен в зависимост от знанията си и срока на обучение. Най-ниската степен е на бардовете (поети, певци), следващата на ватесите (пророци, гадатели) и най-висока степен на друидите. Последните изпълняват функциите на жреци, гадатели, учители, поети, лекари и съдии, т.е. обединявали функциите на двете по-ниски степени и ги обогатявали с други знания. Друидите живеят в изолация и пряко не контактуват с населението. Всички друиди се събират веднъж на годината в [[дъб]]ов лес - оброчно място ''(друнеметон),'' на територията на племето [[карнути]]. Въпреки своето [[отшелничество]] друидите имат последната дума при вземането на важни политически решения на келтските вождове.
 
Келтският календар се основава на лунния цикъл; най-старият открит се отнася към I век По-късно вероятно под влияние на римската и гръцката култура той е бил синхронизиран със слънчевия цикъл. Годината започва в началото на зимата, т.е. около 1 ноември, и се разделя на две основни части: зимна и лятна. Лятото започва около 1 май. Най-важен е празникът на края на летния сезон, т.е. 31 октомври, който имал характера на всички новогодишни празници. Следващият е по средата на зимния сезон. Краят на зимата се свързвал с нов голям празник 30 април. Последен важен празник има в средата на летния сезон. Всички споменати празници са свързани с култа към огъня, с възраждането и особено с култа към мъртвите, който е твърде силен в келтския свят. Основен момент в чествуването им било човешкото жертвоприношение. Всички антични автори подчертават широкото разпространение на този обичай (Цезар, Цицерон, Юстин, Светоний и др.), а Страбон подробно описва такова жертвоприношение: {{цитат|''… Тези жреци с бели коси, с бяло облекло, носеха вълнени манта, свързани с фибули и медни пояси. Вървяха без обувки, с меч в ръка, пред жертвите. След окичването им с венци, ги завеждаха към басейна, който събираше двадесет амфори, изкачваха се по стълбите, довеждаха всяка от жертвите чак до устието на басейна, прерязваха им гърлото и според това, как изтичаше кръвта им, гадаеха. Други жреци отваряха тялото и гадаеха по вътрешностите…''|}}
Освен това имаме данни за съществуването на ритуален канибализъм при келтите, както и пиене на човешка кръв (на жертвите или на умрелите родители). Широко разпространеният в келтския свят култ към отрязаните глави и черепи съдържа в себе си елементи на дълбоко вкоренения у келтите култ към мъртвите и на канибалистичните прояви в техния обреден живот. Култът към умрелите и вярата в задгробния живот заема важно място в духовния живот на келтите. Цезар, предавайки подробни сведения за друидите, казва, че те учели галите, че „техният дух не умира и преминава в друго тяло“. Археологическият материал през латенския период показва явна промяна в погребалните ритуали, което предполага и промяна в схващанията за съдбата на човешката душа след смъртта.
 
* [[Друидизъм|Друиди]] - [[жрец]]и, пророци, знахари и магьосници в келтските племенни общности. Жреческата им междуплеменна организация е забранена след завладяването на келтските територии от [[Рим]] през 1 век пр.н.е.
* Филидии - притежават законодателната и изпълнителната власт и запаметяват свещеното историческо предание на келтите.
* [[Бард]]ове - запазват и разпространяват келтската култура, като увековечават делата на митичните и реалните келтски герои и царе.
 
== Състав на келтските племена ==
* [[Белги]] - населявали междуречието на реките [[Сена (река)|Сена]] и [[Рейн]].
* [[Бои (народност)|Бои]] - населявали днешна Южна Чехия.
* [[Брити]] - населявали област Британия.
* [[Гали]] (келти) - област Галия (територията на дн. Франция, част от Швейцария и Белгия).
* [[Хелвети]] - населявали територията на днешна Северозападна Швейцария.
== Наследство ==
Келтите са населявали днешните територии на [[Франция]], [[Швейцария]], [[Белгия]], Южна [[Германия]], Северна [[Испания]], [[Великобритания|Британските острови]], Северна [[Италия]], Горен и Среден [[Дунав]], отчасти [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] и [[Мала Азия]]. През [[1 век пр.н.е.]] значителна част от келтите са покорени от римляните. През средните векове били претопени и от други народи. В днешно време потомци на тези племена има само във Великобритания (ирландци, шотландци, уелсци и др.), в Западна Франция (полуостров [[Бретан]], бретонци) и в Испания (провинция [[Галиция]]<ref>http://www.spainthenandnow.com/spanish-history/the-celts-in-spain/default_35.aspx</ref>). [[Келтски езици|Келтските езици]] са се запазили отчасти в [[Бретан]], [[Уелс]], [[Ирландия]] и [[Шотландия]]. На Балканския полуостров келти нахлули на големи групи през [[3 век пр.н.е.]] Част от тях се заселила в Казанлъшката долина, където издигнали своя столица [[Тиле]] (днес село [[Тулово]]). Тяхната държава не просъществувала дълго — 70 години по-късно те се изселили към [[Анатолия]] в [[Галатия]], но оставили отпечатък от своята самобитна култура и изкуство.