Кина Герджикова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени
м замяна с n-тире
Ред 23:
| грами =
}}
'''Кина Казанджиева - Герджикова''' е драматична актриса, оставила значима следа в българското драматично изкуство.
 
== Биография ==
Ред 33:
Един пътуващ театър поставя началото на творческата ѝ кариера. През 1902 г. участва в постановките на [[Македонския театър]] на [[Войдан Чернодрински]], където се утвърждава като талантлива актриса. По финансови причини театърът се разформирова и тя остава без средства, без дом и работа. В отчаянието си постъпва в манастир, за да оцелее. Единствено голямата ѝ любов към изкуствота я кара да напусне светата обител и да постъпи през 1904 г. в [["Съмременен театър"|"Съвременен театър"]] на [[Матей Икономов]]. Там прави своите истински професионални стъпки, получава първите си сериозни роли, постепенно развива таланта си на театралната сцена. Нежна и очарователна, тя печели сърцата на публиката, но спечелва и сърцето на артиста [[Николай Герджиков]]. През 1907 г. актрисата се омъжва за него и двамата започват работа в [[Пловдивския общински театър]].
 
Пловдивската публика е взискателна, но Кина Казанджиева - Герджикова успява да спечели нейната симпатии и овации. Фамилия Герджикови е заможна и културно извисена. В богата семейна библиотека Кина чете непрекъснато и се усъвършенства духовно. Превръща се в една от най-интелигентите дами на пловдивското изискано общество.
 
Но тя притежава огромно желание за експерименти, да наложи новаторско мислене в театрълното дело. Затова напуска Пловдивския общински театър и основава [[Частнен пътуващ популярен театър]]. Неговата популярност се дължи на богатия сценичен реквизит и гардероб, на модерните постановки, на таланта и професионализма на актьорите.
Ред 47:
* Оля в "Свети, но не сгрява" на Островски и много други.
 
Кина Герджикова е баба на известният български оперен ас проф. [[Павел Герджиков]]. Той разказва: "По линия на Герджиковия род съм свързан с много интелектуални български фамилии - със семейството на академик [[Николай Райнов]] и на [[Стефан Гечев]]. Дълбоко съм убеден обаче, че склонността ми към музиката и театъра идва от баба ми Кина. Дядо ми Николай бил актьор, но не мога да кажа, че е бил от най-големите, по-скоро е бил изкушен от перото и се е занимавал с журналистика. изключителна фигура е неговата съпруга, баба ми актрисата Кина Герджикова. Тя е от Търново, по баща Казанджиева, и по тази линия е роднина с Петко и Пенчо Славейкови. Аз баба ми Кина не помня на сцената. Родил съм се през 1938 г., когато тя е направила прощалния си спектакъл в Пловдив... Баба ми е била един апостол, аркашка в рокля, посветила живота си да сее театрално изкуство в провинцията, и то в най-гладните и трудни години на България - в началото на века, времето на Балканската война и националната катастрофа. Борила се е като лъвица, за да бъде запазен Пловдивският общински театър, където е играла."
 
Последните си творчески години популярната Кина Казанджиева - Герджикова посвещава на столицата. На 15 март 1950 г. цяла София се прощава с любимката на публиката от ранния период на нашия театър. С неповторимия си талант и професионализъм, тя остава в историята на българското драматично изкуство.
 
 
== Източници ==
* Митова - Ганева Катя, "Великотърновки - от трдицията към модерността", В.Т. 2009 г., с.33-37
* Пенев Пенчо, Кина Герджикова /1884-1950/ - В: Лекции по история на българския драматичен театър, Ч4, С.1958 г.
* Пенев Пенчо, История на българския драматичен театър, С., 1975 г.
* Станчева Ваня, Кина Герджикова - едно голямо име в театъра, в-к "Борба"/В.Т./, №3, 06 януари 1994 г.
 
{{СОРТКАТ:Герджикова, Кина}}