Кирил V Константинополски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
м замяна с n-тире |
||
Ред 16:
В 1737 година става митрополит на [[Мелнишка епархия]], а в 1745 - оглавява [[Никомидийска епархия]].<ref name="EP">{{cite web |url=http://www.ec-patr.org/list/index.php?lang=gr&id=267 |title=Κύριλλος Ε´ |publisher=Ecumenical Patriarchate |accessdate=19 June 2011}}{{икона|el}}</ref> На 28 септември 1748 г. е избран за константинополски патриарх на мястото на [[Паисий II Константинополски|Паисий II]],<ref name="Kiminas">{{cite book |title=The Ecumenical Patriarchate |last=Kiminas |first=Demetrius |year=2009 |publisher=Wildside Press LLC |isbn=978-1-4344-5876-6 |page=41}}</ref> макар и преди няколко дни да се е заклел на Паисий, че няма да го измества.<ref name="Runciman">{{cite book | last = Runciman | first = Steven | title = The Great Church in captivity| publisher = Cambridge University Press | year = 1985 | isbn = 978-0-521-31310-0 |pages=357–9}}</ref>}
Като патриарх Кирил има три приоритета
Кирил обаче е подкрепян от голяма част от населението и заради регулациите на данъците и заради опозицията на Римокатолическата църква. Кирил е подпомогнат от един монах чудотворец Авксентий,<ref name="Runciman"/> който държи антикатолически проповеди, които водят до бунтове, кулминирали в насилствено завземане на Патриаршията и залавяне на Паисий ІІ.<ref name="Frazee"/> Бунтовете са смазани, но османските власти срещу 45 000 пиастра<ref name="Papadopoullos 166">{{cite book | last = Papadopoullos | first = Theodōros | title = Studies and documents relating to the history of the Greek Church and people under Turkish domination | location = Brussels| year = 1952 |pages=166}}</ref> свалят Паисий и връщат Кирил на 7 септември 1752 година.<ref name="Runciman"/>
Ред 29:
Още от началото на управлението си Кирил се обявяна против валидността на арменското и католическото кръщение и следователно и на другите тайнства на тези църкви. Този възглед е известен като ''анабаптизъм'' (несвързан с протестантския [[анабаптизъм]]). Проблемът се корени в антикатолическата полемика, типична за XVIII век, вероятно подхранвана от страх от католически прозелитизъм. Основните ѝ представители са Евгениос Вулгрис, [[Евстратиос Агентис]] и монахът Авксентий.<ref name="Frazee"/>
Проблемът с валидността на кръщението се появява след Турско-венецианската война от 1714
През юни 1755 Кирил изпраща циркулярно писмо, озаглавено „Анатема на тези, които приемат папските тайнства“, и няколко месеца по-късно издава формална заповед „Орос на Светата Вселенска Христова църква“, който изисква повторно кръщение при всички случаи. Оросът има поне седем издания<ref name="Papadopoullos 197">{{cite book | last = Papadopoullos | first = Theodōros | title = Studies and documents relating to the history of the Greek Church and people under Turkish domination | location = Brussels| year = 1952 |pages=197}}</ref> и година по-късно е редактиран от Константинополския събор от 1756 г. с подписите на патриарсите [[Матей Александрийски]] и [[Парентий Йерусалимски]].
| |||