Кларинет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Removing Link GA template (handled by wikidata) |
м замяна с n-тире |
||
Ред 6:
Създаден е през [[1690]] година от видния майстор на музикални инструменти Йохан Кристоф Денер в [[Нюрнберг]] въз основа на старинния френски инструмент шалюмо (''chalumeau''). Изобретеният от Денер кларинет отначало бил много просто устроен, със 7 пръстови отвора и 2 клапи. След това кларинетът изминава дълъг път на развитие, за да достигне до днешния си усъвършенстван вид. Синът на Денер въвежда редица подобрения. В [[1825]] г. се проявява [[Иван Мюлер]], а през втората половина на 19 век - братята А. и Й. [[Щадлер]], [[Хиацинт Клозе]]. Последният прилага на кларинета и [[Бьом-система]]. Днес най-много са разпространени френските кларинети от Бьом-система и германските кларинети от система Хекел.
Кларинетът си пробива доста трудно път в оперния и симфоничния оркестър. Във Франция за първи път е бил използван от [[Жан Филип Рамо]] в операта „Акант и Кефиз“ ([[1751]] г.). Има около 12 разновидности на кларинета, които се различават по големина и звук
Кларинетът се изработва от абаносово или кокосово дърво. Той се състои от пет части и е снабден най-малко с 20 клапи. Представлява цилиндрична тръба с клапи, седем отверстия и наустник (мундщук) с единична, тръстикова пластинка (платък).
Днес обикновеният кларинет се употребява в 2 строя
За обикновения кларинет се нотира на виолинов ключ. Тоновият му обем е от ми на малка до ла на трета октава, но е възможно и до до на четвърта. Макар реално звучащия обем да зависи от строя му.
От всички дървени духови инструменти отделните регистри на кларинета се отличават най-много един от друг по своя характер. Ниския регистър на кларинета се нарича шалюмо (''chalumeau''), средният
Кларинетът има изключително богати и гъвкави динамически възможности. Никой друг дървен духов инструмент не може да изгради ''diminuendo/decrescendo'' до пълно изчезване на тона като него. Кларинетът може да развие много силна динамика в ниския и високия си регистър. Той няма и ограничения в рамките на целия си тонов обем и по отношение на динамиката пиано-пианисимо.
| |||