Уикипедия

Климент I: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Категория:Християнски светци от 1 век --> Категория:Християнски светци от I век
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 13:
'''Климент I''' ({{lang-la|Clemens Romanus I}}, {{Lang-el|Κλήμης Ῥώμης}}, * ок. [[50]] г. в [[Рим]], † 97 (или 101) в Рим или на [[Крим]]) — [[апостол]] от седемдесетте, съгласно официалните хроники на Римокатолическата църква („Annuario Pontificio, citta del Vaticano“) — четвърти [[папа]] (от [[88]] или [[90]] до [[97]] или [[99]]), по други версии — трети по ред папа, пръв епископ на [[София|Сердика]], близък сподвижник на [[Петър (апостол)|св. ап. Петър]] и [[Павел (апостол)|св. ап. Павел]].
 
[[Светец]], паметта му се почита на [[23 ноември]]. На него се приписва авторството на две послания до римските християнски общности и побратимени църкви в [[Коринт]]. Първото послание се смята за автентично, но второто послание всъщност е проповед и апокриф, който погрешно се приписва на св. Климент Римски. То датира от II-III в. и е писано от [[юдеохристиянство|юдеохристиянин]] в [[Сирия]]. Като тълкува текста от книгата [[Битие]] (1:27) за сътворението на човека като мъж и жена, Псевдо-Климент Римски настоява в алегоричен дух, че под “мъж” трябва да се разбира [[Христос]], а под “жена” - [[Църква]]та. Тя принадлежи на духовния свят, но става видима в последните дни, за да спаси човечеството. Повечето изследователи са убедени, че това учение повтаря учението на [[гностици]]те валентиниани за двойката (“сизигия”) предвечни [[Еон (гностицизъм)|еонеони]]и, които се наричат “Човек” и “Църква”. Второто послание се отхвърля като апокриф още в Античността от [[Евсевий Кесарийски]] и блаж. [[Йероним]].
 
Най-ранните жития говорят, че св. Климент е починал мирно. Съвпадението на неговото име с това на брата на император [[Домициан]] — Тит Флавий Клемент, убит през [[96]] г. по заповед на императора (заради слухове, че симпатизира на християнството), способствало за появата през средновековието на красиви агиографични легенди за чудесата в странстванията и мъченическата смърт на папа Климент I. По версията на житието от 9 век е [[мъченик]], удавен, завързан за котва, в [[Черно море]] в [[Крим]]. Според православната легенда на дъното на морето изниква храм с неговите [[мощи]] и един път в годината морето се разделяло, храмът се показвал и християните ходели там на поклонение.
 
Св. ап. Климент първо е епископ на [[София|Сердика (дн. София)]] <ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/BPC_history_864-1186_Tsouhlev.htm История на Българската църква. Том първи. Първи период (864-1186 г.), Димитър Цухлев, 1911 г.]</ref> след което става един от първите римски папи, мощите му открити от св.св. [[Кирил и Методий|Кирил и Методии]] фактически осигуряват освещаването на славянската азбука от Рим. Исторически факт е, че през втората половина на [[860]] г. [[Методий]] участва по покана на брат си [[Константин-Кирил Философ|Константин]] във важна църковно-религиозна и политическа мисия в [[Хазарски каганат|Хазарския каганат]]. Братята са изпратени там от византийския император. На [[30 януари]] [[861]] г. [[Константин-Кирил Философ]] намира в Крим мощите на св. Климент, които тържествено се пренасят в гр. [[Херсон]] и се полагат в църквата „Св. Димитър“. Константин-Кирил написва „[[Похвално слово]]“ и [[химн]] за св. Климент. Този химн се пее в гръцките училища в [[Италия]] и след смъртта на Кирил, за което споменава Анастасий Библиотекар в свое писмо. Кирил и Методий пишат от [[Моравия]] не до [[Константинопол]], а до [[Рим]]ския престол за случилото се преди години чудо — Черно море се отдръпва и оголеното дъно поднася на братята мощите на св. Климент. По покана на папа [[Николай I (папа)|Николай I]] (858-867), в края на [[867]] г., заедно с учениците си, Кирил и Методий пристигат в Рим, за да получат папско разрешение относно отслужване на славянска [[литургия]]. Те са приети благосклонно от новия папа [[Адриан II]] (867-872), защото носят част от мощите на св. Климент. Папата тържествено приема солунските братя и води шествието на римските жители, които със свещи в ръце посрещат мощите на мъченика св. Климент Римски. Главата на Римската църква тържествено приема преведените на [[старобългарски език|старобългарски]] литургични книги, освещава ги и ги полага в църквата „[[Санта Мария Маджоре]]“. С това действие папата одобрява службата на славянски език.
 
Част от мощите на св. Климент са били пренесени от св. [[Владимир I]] в [[Киев]]; оттам изчезват по време на татарските набези.
Ред 25:
Едно ново изследване в българската агиография определя св. Климент Римски като първи епископ на Сердика (дн.София). Според изследването св. Климент е ръкоположен за епископ от св. ап. Петър и вероятно св. ап. Павел и в продължение на 15-20 години управлява катедрата в София преди да замине за Рим.
 
== Издания ==
* Климент Римский. Послания о девстве. -– http://www.krotov.info/acts/01/3/kliment_2.htm; http://www.krotov.info/acts/01/3/kliment_3.htm.
* Св. Климент Римски. Две послания до коринтяните. Преводач: Димитър Димитров. С., Синодално издателство, 2011.
 
== Изследвания ==
* Савваитов П. И. Святой Климент, еп. Римский. Патрологический опыт. СПб., 1852.
* Августин (Гуляницкий), еп. Два окружныя послания св. Климента Римскаго о девстве, или к девственникам и девственницам. - – Труды Кiевской Духовной Академiи, 1869, май, 193-201; http://www.krotov.info/acts/01/3/kliment_1.htm.
* Cелин, А. А. О посвящении сельских храмов в Новгородской земле XVI в. Св. Климент (папа римский). -– В: Теорет. конф. "Философия религии и религиозная философия: Россия. Запад. Восток": ТД, СПб., 1995, 80-82.
* Уханова, Е. В. Культ св. Климента, папы Римского, в истории византийской и древнерусской церкви IX -– первой половины XI в. -– Annali del’Istituto universario Orientale di Napoli. Aion Slavistica, 5, 1997-1998, 514-519.
* Задворный, В. Л. Первое Послание Климента I к коринфянам // Он же. Сочинения римских понтификов эпохи поздней Античности и раннего Средневековья (I-IX вв.). М., изд. францисканцев, 2011, 27-32; http://krotov.info/history/04/alymov/zadvorny_1.htm.
* Задворный, В. Л. Климент I —– первый небесный покровитель Древней Руси // Он же. Сочинения римских понтификов эпохи поздней Античности и раннего Средневековья (I-IX вв.). М., изд. францисканцев, 2011, 274-280; http://krotov.info/history/04/alymov/zadvorny_5.htm.
* Каравълчев, В. Г. Св. Климент, папа Римски -– първи епископ на София; http://dveri.bg/kur4r
 
== Външни препратки ==
* {{DNB-Portal|118809199}}
* [http://www.heiligenlexikon.de/BiographienC/Clemens_I.html Ökumenisches Heiligenlexikon]
* [http://www.glaubensstimme.de/doku.php?id=autoren:c:clemens:inhaltsverzeichnis Clemens-Briefe (Online)]
* [http://www.unifr.ch/patr/bkv Bibliothek der Kirchenväter] (deutsch)
* [http://www.pv-dortmund-suedwest.de/wir/sankt-clemens/pfarrei-sankt-clemens/hl-clemens-von-rom Sankt Clemens auf der Seite der Pfarrei Sankt Clemens Dortmund-Hombruch]<references />
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Климент_I“.