Уикипедия

Сталкинг: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м без двоеточие в заглавие на раздел
без текст с непосочени източници и шаблон за авторски права, връщане на версия от 23:19, 19 декември 2014
Етикет: Заместване
Ред 1:
{{авторски права}}
'''Сталкинг''' ({{lang-en|Stalking}}, дебнещ —– преследващ), означава отношението на дадено лице, което цели да повлияе на друго лице, като предизвика състояния на [[страх]] и/или [[Тревожност|тревога]], които могат да застрашат дори изпълнението на процесите в нормалното ежедневие.
 
Преследвачът или сталкера, може да бъде непознат, но в повечето случаи е приятел, колега, или бивш партньор, който действа воден от желанието да възстанови предишните отношения, или да отмъсти за нещо, което е претърпял. В други случаи обаче това могат да бъдат хора с проблеми в социалните взаимоотношения, които действат по този начин, с намерение да установят връзка и настояват да наложат присъствието си, дори в случаите, когато са получили ясен отрицателен отговор.
Преследване Е нежелано, обсесивно и неоторизирано внимание и навлизане в личното пространство и живот от лице или група към друг човек.Преследването е поведение свързано с тормоз и сплашване и може да включва личното наблюдение и следене на жертвата.Потърпевшите изживяват чувство на страх относно сигурността си. Терминът „преследване“ се използва в психиатрията, психологията и в някой юридически институции като понятие за престъпление.
 
В по-редки случаи са лица, страдащи от [[психични разстройства]], за които отношението произтича от убеждението, че те действително са във връзка с другия човек.
Преследвачът или сталкерa, може да бъде непознат, но в повечето случаи е приятел, колега, или бивш партньор, който действа воден от желанието да възстанови предишните отношения, или да отмъсти за нещо, което е претърпял. В други случаи обаче това могат да бъдат хора с проблеми в социалните взаимоотношения, които действат по този начин, с намерение да установят връзка и настояват да наложат присъствието си, дори в случаите, когато са получили ясен отрицателен отговор.
 
В по-редки случаи са лица, страдащи от [[психични разстройства]], за които отношението произтича от убеждението, че те действително са във връзка с другия човек.
Обикновено такова поведение може да продължи с месеци или години, с което се подчертава аномалията на този вид поведение.
 
== Кое се приема за преследване ==
За сталкинг се приема изпращането на [[писма]], картички, [[електронна поща]], [[SMS]] и предмети, които не са поискани или желани от обекта. Също така надписи по стените или [[вандализъм]] с цел увреждане на имущество, заплахи, устни и писмени, понякога преминаващи във физически нападения с цел нараняване, или дори [[убийство]] на жертвата. Ако всичко това, или част от него, се прави постоянно и продължително, с цел да се предизвика страх, физическо и/или психическо страдание у жертвата, то извършителя на деянията е лице, което в някои страни може да бъде наказано от закона за тези си действия.
 
В Америка официално от 2002 година, според доклад от Националният център на САЩ за жертвите на престъпления: „всеки нежелан контакт, вербален или не, между двама души, които пряко или косвено комуникират със заплаха или поставяне на жертва в състояние на страх, може да се счита за „преследване“ и е наказуем“ като на практика правният стандарт е по-строг и може да се издейства затвор от 5 години с парична глоба.
 
 
== История на "преследването" ==
Думата „преследване“ се използва от 14 век, но за да назове бракониери или крадци, като едва през 20 век, чрез медиите, бива масово избирана за да обозначи хора които тормозят други хора, първоначално конкретно с тормоз над известни личности от непознати описани като „обсебени“. Първата употреба на думата “сталкър” в английския език е в шотландското законодателство в далечната 1424 година. В него „сталкърът“ е описан като бракониер на сърни, който подлежи на глоба. Очевидно онзи, който ловува в гората, трябва да бъде много подвижен и ловък, затова думата придобива значение на човек, който крачи с широки стъпки. На този етап, а и през следващите векове, „сталкърът“ е бил свързван основно с преследването на животни. Едва в последните 50 години думата получава специфичен човешки нюанс и „сталкърът“ започва да се смята за заплаха за преследваните от него хора, а дейността му отново се категоризира като престъпление. Думата първоначално е „измислено“ използвана за „повтарящо се нежелано проникване и нежелана комуникация в пространството на личност“.
Преследването може да се назове и с думата „дебнене“ като подтон на обсесивното поведение.Дебненето е умишлен повтарящ се акт на наблюдение над друг човек.За разлика от други престъпления, „преследването“ е всъщност акт-сбор от различни действия, които се случват в продължение на период от време.
 
== Копиране на лична карта ==
Независимо от факта, че „преследването“ е незаконно вече в много части на света, всъщност действия които могат да допринесат за развитието му се смятат за нормални.
Социалните мрежи са достъп на индивидите до света.Събирането на последователи е престиж и анонимността им си остава докато не решат да се разкрият по един или друг начин.Чрез подобен акт на „показване пред света“ се дава количество информация, която обикновено никой наивно не предполага, че всъщност дава за свободно ползване.
Телефонен номер се изисква винаги при регистрация и обикновено когато става дума за личен акаунт, даваме личният си номер за връзка или за потвърждаване/възвръщане на информация.
От 2014 година, всички мобилни оператори в България започнаха да регистрират дори и предварително заплатените си пакети, задължително с лична карта.По закон нямат право да дават личната информация на абоната, но случаите на злоупотреба не са малко и някои от тях дори не изискват „връзки в оператора“.Всъщност, колко законно е това тяхно действие?
 
 
Преди да се копира лична карта, всяко лице извършващо действието е длъжно да информира относно:
o целта на копирането;
o получателите, на които могат да бъдат разкрити данните
o дали е задължително или доброволно копирането;
o в случай на отказ какви са последствията за нас
o за правото на достъп и коригиране на Вашите данни.
 
 
 
 
Според комисията за Защита на Личните данни на БЪЛГАРИЯ, мобилни оператори НЯМАТ право да правят копие на данните от личната карта!Но ето уловката: законно е ако клиента позволи да направят копие.Т.е ако клиента иска да е абонат на даденият оператор, то той трябва да позволи да се обработят личните му данни. Разбира се той има и правото да не позволи, в който случай няма как да сключи договор, защото оператора ще върне документите като непълни или грешни.
Изход за защита на личните данни, по законово, има лице, което си е преснело личната карта, но преди да предаде копието, с коректор е заличило някои цифри от номера на личната карта и последните цифри от ЕГН-то си. Мобилни оператори (и други неразрешени да изискват копие от подобен документ и не са с държавен сертификат за администратор на лични данни) нямат законово право да се сърдят за това или да не приемат копието, тъй като поправката е направена след копирането на истински документ, но той си е личен за лицето и лицето може да прави каквото си иска с личните си данни.
 
Но ако лицето не „иска да се цигани“, което е разпространеното разбиране в България, събирането на информация от трети лица никога не е била по-лесна!
Не нараняващи действия от събирането на информация, като изпращане на подаръци или писма, се смята като акт на доброжелателство и обикновено не се докладва в полицията като нарушаване на личното пространство.Нелегалната пресечна точка се появява когато се наруши правната дефиниция за „покой“ и се навлезе в „тормоз“ с действие което в пример –изпращане на текстово съобщение, само по себе си не е незаконно и в количество стигащо до единица е в областта на допустимото, но нежелано повтарящо се такова съобщение към неохотен получател се смята за грубо потъпкване на лично пространство.
 
== Ефекти върху жертвата ==
Законът в Обединеното кралство гласи, че „инцидентът“ трябва да се случи до два пъти след което „преследвачът“ трябва да е наясно, че поведението което демонстрира е неприемливо.
Подобен тип поведение, особено спрямо личности с женска полова ориентация, се смята за насилие и води до следното психическо поведение от страна на „жертвата“: -страдане от значителен емоционален стрес; - страх за своята безопасност; - страх за безопасността на другите в ареал.
Психологическите ефекти върху жертвите се изявяват със суров ефект върху свободният личен живот.Смущенията в ежедневието, случващи се по принуда за да се избяга от „преследвач“, често включват промяна на работното място, смяна на телефонният номер и адрес на местообитание което, разбира се, влияе на благосъстоянието на „жертвата“ и води до чувство на изолация и безпомощност.
Психологическото поведение на „преследвачите“ често се продиктува от убеждението им, че лицето което бива преследвано, се нуждае от тях, обича ги и „преследвачът“ има правото да ги притежава защото те имат нужда от спасение.Психологически това убеждение се нарича еротомания.
Преследването понякога може да се състои в натрупване на действия, които поединично да изглеждат правно приети, до натрупването им в нежелани количества.
Преследвачите често използват като средство за тормоз над обекта си заплахи, насилие и сплашване на семейство и приятели.Вандализъм, повреда на имущество или физически атаки не са чужди за подобен тип обсесивност, които са с цел сплашване на обекта.Сексуалните нападения са по-рядко срещани за подобен тип поведение, но не са и нещо невъзможно.
Често се срещат „преследвачи“ оказващи се бивши партньори и доказателства сочещи, че „преследването“ като психично поведение на бивш любим, е всъщност популярно в търсенето на медиите за сензация, което увеличава риска от „разпространението“ с предаването на информация и „техники“ за започването и поддържането на подобен тип поведение.В онлайн средите най-чест обект на преследване от бивш любовник се оказват мъжете (35 на 100).Сравнението в случая е с изкушение силно като играта на комар и това, че за жените е много по-трудно да преодолеят интимните си партньори като знаят за онлайн профилите им.
 
'''„Дебненето/Преследването“''' е форма на психическо насилие.Подобни "атаки“, които извършителя повтаря с ясно съзнание, разбиват нормалният жизнен свят на жертвата (с която нямат или вече нямат общо).
 
== Полът на преследвачите ==
Изследвания засягащи полът на преследвачите (сталкърите) показват интересни резултати.Оказва се, че докато мъжете следват жени, то жените следват също представителки на собственият си пол!Успоредно с изследванията, доклади (в случая отчетени от американското министерство на правосъдието от 2009 година) посочват, че двата типа данни се застъпват в случая жена да е дебнена от жена, НО мъжете пускат оплаквания за това, че са преследвани от друг мъж!
Смятам, че в случая данните ще се изравнят логически, тъй като много жертви често не докладват подобен тип психологическо поведение, не само в Америка, но и в България и навсякъде по Земята.
Калифорния е първият американски щат, криминализирал поведението на „сталкъра“ през 1990 година след опита за убийство на актрисата Тариса Салдана (1982) и след убийството на актрисата Ребека Шафер (1989).
 
== Сесанг фенове и преследване на звезди ==
Възходът на „знаменитости“ води до нов завой в историята на думата. В последните години много телевизионни и филмови звезди започнаха да споделят детайли от личния си живот пред света чрез участие в телевизионни реалити програми и в социалните медии, отваряйки врата към живота си, през която „сталкърите“ могат да влизат охотно. През юли 2013 година фенка на британска знаменитост, наричаща себе си „сталкърът Сара“, разказа пред BBC за годините в които е шпионирала идолите си, в резултат на което е успяла да се заснеме заедно с повече от 5000 звезди, включително Джъстин Бийбър, Брад Пит и Анжелина Джоли.
Съмнителен ролеви модел за много преследвачи, Герт ван дер Грааф, холандски шофьор на камион и дългогодишен фен на АББА, започва да преследва водещата вокалистка на групата Анета Фелтскуг през 1995 година. Първоначално тя подава оплакване в полицията, но след това отговаря на ухажването му и през 1997 година двамата започват романтична връзка. Две години по-късно връзката се разпада и през 2000 година г-жа Фелтскуг подава молба за издаване на ограничителна заповед, но този любопитен епизод вече дава надежда на „сталкърите“ по света, копнеещи да вярват, че обектите на обсесията им могат да бъдат убедени да отговорят на чувствата им.
 
 
Такъв тип „сталкъри“ в Южна Корея са най-често обсебени фенове наречени '''„сесанг фен“''' (세생팬) (в превод – фен на личният живот)на възраст между 13-17 години, които навлизат в личното пространство на музикантите като най-често ги преследват, но има по-тежки случаи, когато например сасенг купуват същия ван като на групата EXO и се опитват да ги отвлекат.
Групата TVXQ е момчешка бой банда, която преди разпада си през 2009 година е регистрирала над 900 посегателства на сесанг фенове, включващи:поставяне на GPS проследяващо устройство във ванът на групата, дублиране на телефони, копиране и използване на лична информация, навлизане в домовете на момчетата (личните и семейните) и тн.
Елизабет Со от Yahoo!Сингапур пише в изследването си над „преследвачите“, че според изследвания проведени сред мениджърите на трите най-големи компании в Южна Корея (SM, YG, JYP) популярните корейски звезди имат най-малко 100 „сталкъра“ по петите си всеки ден. Такъв един случай, влязъл в корейските новини, е през 2011 година когато 9 вана са преследвали неотлъчно корейската група Super Junior в продължение на цялото им турне (което е включвало Корея, Сингапур, Филипини, Япония, Китай, Русия, Америка и Франция) и предизвиквали задръстване и леки инциденти поради настървеността си да не изпускат групата.
‘Saesang‘ феновете често се описват като агресивни фенове, които преследват техния идол 24/7 — с една дума, те са плашещо обсебени. Такива фенове в Южна Корея, често се „женят“ за кумирите си – в буквален и преносен смисъл. Намират личните им данни и пускат документи за женитба с тях.
Другата страна на „любов докато смъртта ни раздели“ е точно смъртта!Документираните от полицията, посегателства за живота на любимците им, стават половин милион от началото на 2009 година до началото на 2016 година. Това е рекорд в опитите за убийство (дори и когато се добави - поради „преследване“) на глава на населението в света!
Сесанг феновете се превръщат в индустрия, като дори таксиметровите шофьори предлагат „сесанг пакет“ за фенове, които искат да преследват идолите си и дори ако разберат дома му(на идола), да предлагат возене, на съответна цена, на други сесанг фенове до там.
 
== Разпознаването на „сталкъри“ ==
се смята за едно от най-трудните неща, не само заради личното ни разбиране за лично пространство и прекрачването му, но и заради различните типове „дебнещо поведение“.
 
Психолозите разделят на две групи сталкващите индивиди: психотични и непсихотични. Сталкърите всъщност могат по начало да имат съществуващи психотични разстройства или шизофрения.Повечето преследвачи са непсихотични и могат да проявят нарушения от типа на невроза, депресия, личностно разстройство или пристраственост към химични вещества.AXIS II личностни разстройства също се развиват в подобни личности, като тука се включват антисоциалност, затваряне, нарцисизъм или параноичност .
Някои от симптомите на „обсебеност“, над едно лице, могат да са признак за обсесивно-компулсивно разстройство на личността.
Непсихотичните преследвачи могат да бъдат повлияни от различни психологически фактори включително: гняв, враждебност, проекция за вина, мания, зависимост, минимизиране, отричане и ревност .
 
От друга страна, тъй като е по-често срещано, „преследвачите“ нямат антипатий или подобни чувства към жертвата освен силен копнеж, който не може да бъде запълнен, поради тяхната личност или нормите в обществото.
 
 
В книгата „A study of Stalkers “ се идентифицират пет вида преследвачи:
o отхвърлени сталкъри – преследват жертвата си за да променят мнение/решение или да отмъстят отхвърляне (например: развод, раздяла, прекратяване на взаимоотношения)
 
o възмутени сталкъри – преследват вендета заради чувството на недоволство срещу жертвите мотивирани главно от желанието да сплашат и да накарат жертвата си да страда.
 
o търсачи на интимност – преследват с цел да установят интимна връзка с жертвата. Такива сталкъри често смятат, че жертвата им е „сродната им душа“ и те са „предназначени“ да бъдат заедно.
 
o некомпетентни ухажори – въпреки лошите си социални или ухажващи умения, имат силно чувство за „собственост“ и „право“ на интимна връзка с тези от които са привлечени.Жертвите на този тип преследвачи, обикновено са вече във връзка с някого.
 
o хищни преследвачи – тип, който шпионира жертвата си дълго време за да подготви план за „атака“ която често е сексуална.
 
 
В допълнение към горе споменатата книга, желая да спомена и книгата на Джоузеф А.Дейвис, доктор и американски изследовател, анализатор на престъпността и университетски професор по психология в Сан Диего.Член на екипа SCAT (Stalking Case Assessment Team) и ексклузивен член на Районната прокуратура на града, разрешаващ стотици случай на година свързани с това което той нарича „наземно“ и „киберсталкване“ (киберпреследване) между 1995 и 2002 година.
 
Изследванията му са кулминация на темата и са пригодени в една от най-пълните книги написани до момента по темата.Джоузеф Дейвис се счита за експерт тип „златен стандарт“ към престъпленията с преследване, защита на жертвите им и планиране на безопасността, сигурността и оценка на заплахата.Не е издадена на български.
 
През 2002 година, дружеството за „Защита на жертви на преследване „ определя още една форма на „преследване“ – отмъстително/терористична, която се касае за сталкъри преследващи политици или фигури на властта.В този случай, преследвачът, за разлика от гореописаните типове, не преследва жертвата си с цел лична връзка, а по-скоро с желание жертвата им да покаже определена реакция/отговор.
Разликата между този тип и „възмутените сталкъри“, при които дебненето е за да „бъдат наравно“ със жертвата, която е извършила нещо „нередно“ към тях (например служител уволнен без причина), политическият преследвач цели да постигне политическа промяна чрез заплахи и сплашване, за да принуди жертвата да осъществи желаната цел.Например, в много страни като Южна Корея, Русия и САЩ такива преследвачи се забелязват и се обединяват срещу закона за правото на аборт, преследвайки доктори в опит да ограничат изпълнението на абортите.
Много „преследвачи“ страдат от '''параноя'''.Типа преследващ интимност често имат делюзии (налудничави идеи) включващи еротомични идеи.С отхвърленият тип преследвачи, при не-пресичане на взаимоотношения или не взимането на мерки води до развиването на халюцинации, нарушения от параноичен тип или шизофрения.
В допълнение, характеристиките на личността може да се определят като предшественик за дебнещо психологическо поведение, но това не ги прави дефинирани с точност за понятието „преследвач“ .Някой изследвания сочат, че спектърът на това което може да бъде наречено „обсебващо преследващо поведение“ е много широко обхватен!
Една от несигурностите в разбирането на произхода на „дебненето“, е че самата концепция на „преследването“ е широко разпространена, но само повърхностно засегната, като се свързва със строго определено държание – буквално разбирано от думата „преследване“ което не се открива за ненормално или нелегално.Всъщност рядко се стига до заключението, че „преследвачът“ има дълбоки мотиви за държанието и мисленето си.
Често в България се среща и израза „ако е готин/а – няма проблем „ –което само по себе си е проблем.
Една от традициите сред различните групи роми е отвличането на момичето от момчето или бягство на младата двойка в случаите, в които родителите /настойниците им не са съгласни те да се оженят. В някои ромски групи все още се осъществява символично отвличане.Тази традиция често излиза извън рамките на ромското общество, за където е общоизвестно, че за бяла булка се плащат петорно повече пари на родителите/настойниците на момичето.
 
 
Подобно такова преследване(сталкване) и после-следващо -отвличане в Япония, град Чиба през 2009 година, на млада жена от дома на вдостващата ѝ майка от мъж, обсебен от нея и смятащ, че има ексклузивни права над дамата, чрез правилното отразяване от медиите на сериозността на проблема, принуди представителите на властта, заради силният обществен анти-преследващ натиск, да създаде и приеме определящи, ограничаващи, наказателни и защитаващи закони за „преследвачи“ и жертвите им.
Случай на преследване (сталкване) и отвличане на 15-годишно момиче, избрано от роми за булка през 2006 година в България, град Кричим остава ненаказан, неотразен и забравен.
Случаи като тези, в който проблема се омаловажава от обществото, медиите и властите и няма законов процес за действие и противодействие, прави деяния с подобна характеристика лесно изпълними и ненаказуеми.
 
== В Япония ==
често хора подлагани на психическо насилие,“сталкване“ и жертви на е-тормоз стават хикикоморита.
#пренасочване [[Хикикомори]]
в превод от японски означава „същестуване в уединение”. Това е специален термин обозначаващ хора които са социален феномен в японското общество. Представлява пълното оттегляне от социален живот и изолация, често ненапускащи дома си в продължение на месеци, а понякога и години. Състоянието кара младите хора да се заключват в стаята си, понякога цели десетилетия, да гледат телевизия, да сърфират в мрежата и четат, избягвайки всякакви социални контакти и често прекъсвайки комуникациите със семейство и приятели.
Болните от Хикикомори често са наричани „липсващият милион”. Въпреки, че явлението става известно в Япония, много родители, близки и приятели от цял свят докладват за същия проблем с техни близки и познати. Оказва, се че хикикомори има, и то много и в Корея, Англия, Италия, а в повечето от случаите не се докладва за това като проблем. Расте процента и на хикикоморите от женски пол, като според интернет проучване вече жените са 52%.Средната възраст на хикикомори също се повишава през последните две десетилетия. Преди е била от 15-21 години, а сега е от 21-32 години.
 
 
 
== Психическият тормоз ==
е особено коварен и много сериозен метод за въздействие върху личността и индивида.
Тъй като е трудно доказуем, той е много по-сериозен и често пъти дълги години крит от жертвата, подчинен на оправдания - надежда, че насилникът може да се промени, липса на алтернативен вариант за живеене и тн.
Тези оправдания по никакъв начин не решават, а само „капсулират“проблема и утежняват ситуацията. Изходът често пъти е една човешка развалина, която дори веднъж откъснала се, не успява да се възстанови. Вариантите за действие са няколко, но всички те се обединяват в търсенето на чужда (приятелска, професионална, законна) помощ и защита. Психическото насилие често пъти преминава или корелира с физическото такова и не е желателно жертвата да конфронтира насилника сама.
Вариантът „бягство“ от проблема рядко го решава, дори понякога утежнява ситуацията за близки и приятели и задълбочава интереса на преследвача. Покрай жертвата може да пострадат и близките и хора-било подложени на същия тормоз, било заради страдание заради случващото се с нея.
„Жертва“ е начин на мислене и колкото повече индивида се чувства така, толкова повече наистина се превръща в такава.
 
== Според световни свободни проучвания ==
 
'''Австралия:''' Purcell, Pathé and Mullen (2002) показват данни, че над 23% от австралийците са били преследвани през последната една година!
 
'''Австрия:''' Stieger, Burger и Schild пускат анонимна анкета сред анкетите за „личен живот и консумация“ на 11% от населението. Според резултатите, 86% от жертвите на преследване са жени и 81% от преследвачите са мъже.88% от жените са били преследвани от мъже и 60% от мъжете са били преследвани от мъже и жени!40% от анкетиралите са признали, че по време на попълване на анкетата, все още са били жертва на преследване като 23% са били преследвание в университета си и 13% на работното си място.72% са променили напълно живота си.52% са признали, че страдат от вид психично разстройство. Според проучването, няма разлика между честотата на преследване в селските и в градските райони.
 
'''Англия и Уелс:''' през 1998 година Budd and Mattinson почват да правят отчет на живота в Англия и Уелс в който отчет се включват 23% от населението. През 2010 година 43% от жертвите на преследване са били мъже и 57% - жени.
Според статия на центъра за оценка на заплахата, център създаден да се бори със социални проблеми, 86% от пробна група от 100 души са хора имащи вид психично разстройство.57% са били приети в специализирана болница, след проучването а 26% са все още свободни в обществото.
Подобно проучване от Психиатричната медицина в сраната през 2009 година, въз основа на извадки от заплахи насочени към кралското семейство, водени от полицейската служба и лична охрана в период от 15 години, предполагат че 83,6% от авторите на тези писма страдат от сериозни психични заболявания.
 
'''Германия:''' Dressing, Kuehner and Gass провеждат представително проучване в Манхайм, немски град със средни размери, и съобщават че 12% от гражданите са били преследвани някога.
 
'''САЩ:''' Tjaden and Thoennes съобщават, че според тяхно проучване сред населението 8% от жените и 2% от мъжете всъщност знаят какво е „преследване“ и дали е наказуемо.
 
== Страни със закони срещу преследването ==
 
'''Австралия:''' от 1990 година в щатът Куинланд и от 1994 година в цялата страна. Наказанията варират от затвор за 10 години, до глоба от 5 хиляди долара и задържани с общественополезен труд.
 
'''Канада:''' от август 1993 година, „преследването“ се смята по закон за наказуемо със затвор от 19 години и глоба от 10 хиляди долара.
 
'''Германия:''' Германският Криминален закон окачествява „преследването“ като „морално поругаване“ и го наказва с обществено полезен руд и глоба от 15 хиляди евро.
 
'''Франция:''' от 2002 година „моралното поругаване“ се наказва и във Франция със затвор и глоба от 15 хиляди евро.
 
'''Япония:''' от 200 година Япония имат цяла законодателна система само за „преследвачите“ и техните жертви. Наказва се със затвор.
 
'''Индия:''' от 2013 година индийският парламент добавя алинея в която обявява „преследването“ за криминална дейност и го наказва със затвор и глоба.
 
'''Италия:''' през юни 2008 година се приема закон който става изцяло ефективен през 2009 година и криминализира „преследването“. Наказанието е затвор от 6 месеца до 10 години.
 
'''Холандия:''' Приемат закон срещу „преследването“ през 2005 година и го наказват със затвор до 3 години.
Румъния: активизират закон срещу „преследването“ през 2014 година и наказват подобни актове със затвор.
 
'''Англия:''' приемат закон през 1997 година като наказанията варират.
 
'''ЕВРОПА:''' европейският парламент през 2014 година, на 1ви август приемат алинея защитаваща жените срещу насилие.
 
 
== Киберсталкинг ==
Въпреки, че киберсталкинга не включва физически контакт с жертвата, той все пак може да се счита за престъпление. Нарастващата вездесъщност на [[интернет]] и лекотата, с която той позволява на другите да получат достъп до лична информация, са направили тази форма на преследване по достъпна от всякога. ПотенциалeнПотенциален сталкер може лесно да получи достъп чрез дистанционно устройство (''remote device'') или през интернет, до желана информация и да я използва, вместо да се изправи срещу реален човек. Такова поведение, което всъщност не отговаря на точната дефиниция за сталкинг може в действителност да е предшественик на [[престъпление]], и трябва да бъде взето под внимание.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nij.gov/topics/crime/stalking/pages/welcome.aspx | заглавие = Stalking | достъп_дата = 15-10-2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = National Institiute of Justice | език = en | цитат = }}</ref>
През 2001 година е предложен за под-категоризиране, този нов тип преследвачи които предпочитат да преследват жертвата си онлайн.
Е-тормозът е използване на информационните и комуникационни технологии за преднамерено въвличане в повтарящи се или широко разпространени прояви на насилие и нанасяне на емоционална вреда, насочени към други хора.
o агресивни нападки в интернет, при които се използва обиден и вулгарен език;
o обидни послания и индиректни заплахи;
o изпращане или разпространяване на унизителни слухове за определен човек с цел да се увреди доброто му име;
o разкриване на тайни и друга лична информация, публикуване на снимки;
o подмамване на някого в интернет с цел получаване на информация, която после бива разпространена;
o онлайн-преследване – обсебващо и продължително шпиониране и контролиране на чужди действия в интернет.
Киберторомзът се осъществява основно по два начина:
o В Интернет – чрез електронна поща, социални мрежи или други сайтове (напр. когато някой създава интернет страница за целите на преследването на физическо лице или група;
o По мобилни телефони – напр. заплашителни текстови съобщения, разпространение на снимки / видеоклипове.
 
Такъв тип преследване също включва тормоз над индивид или организация, включващ фалшиви обвинения, клевети, обиди, мониторинг, кражби, заплахи, вандализъм, склоняване към секс услуги и най-честото при този тип – хакване, неуравновесено използване на интернет и събиране на информация от личният компютър, смартфон, таблет и всякакви свързани към индивида електронни устройства.
Преследването в кибер-пространството често е придружено и в реално и в офлайн време като и двете се смятат за престъпление и са мотивирани от желанието за контрол, заплахи и за влияние над жертвата.Преследвачът може да е познат и напълно непознат попаднал на лични данни чрез интернет.Често този тип успява да склони и други хора за целта си.
 
В България стремежът за защита на лицата от всякаква възраст в интернет се засили след масовото потребление на мрежите от деца и подрастващи.
Инкорпорирането на международният опит в защита от година на година става все по-успешен включително и благодарение на успешните медийни изяви с цел превенция и ограмотяване на обществото и голямата съпричастност на държавните институции .Големият професионализъм на правополагащите органи, обучението им срещу киберпреследване и тормоз и високата активност на Международната академия за обучение по куберразследвания поставя страната ни в добра защитна позиция като киберпреследването вече се наказва със затвор в страната ни!
 
Според Европейско изследване проведено от базираната в Австрия Агенция на Европейския съюз за основните права (FRA), над 28% от жените в България са били жертва на кибер-преследване, тормоз и заплахи.38% от жените в страната признават, че са ставали жертва на психологическо насилие и тормоз и 17% от дамите казват, че партньорите им са свръх-контролиращи . Данните показват още, че жените в България са изключително слабо ориентирани към кого да се обърнат за помощ в случай на нужда. 68% не подават оплакване в полицията.Не вярват на полицията и често пазят случилото се в тайна или споделят само с най-близките си. В случая смятам за уместно да сметна, че процентът е далеч по-висок .Много жени в Бг просто не идентифицират насилието като такова, освен ако не става дума за директно физическо насилие. Този потиснически маниер на поведение често се приема в страната ни за „нещо нормално“ и още по-честно не се отчита поведението на хората когато се нуждаят безмълвно от помощ.А и опасността от заливане с киселина винаги ще остане.
 
Кибер-преследването (кибер-тормоз, онлайн тормоз, е-тормоз) е един от най-лесните и общодостъпни начини за набавяне на информация за личност и проследяването му. Въпреки, че „киберсталкинга“ не включва физически контакт с жертвата, той все пак може да се счита за престъпление. Нарастващата вездесъщност на интернет и лекотата, с която той позволява на другите да получат достъп до лична информация, са направили тази форма на преследване по достъпна от всякога. Потенциалeн „сталкър“ може лесно да получи достъп чрез дистанционно устройство (remote device) или през интернет, до желана информация и да я използва, вместо да се изправи срещу реален човек.
Използването на компютри или други технологии (като прихващане или дублиране на телефон – телефонът на преследвача става телефонът на жертвата и всичко което жертвата прави с телефона си, телефонът на преследвача го повтаря) за улесняване на „сталкърите“ .Такова поведение, което всъщност не отговаря на точната дефиниция за „сталкинг“ може в действителност да е предшественик на престъпление, и трябва да бъде взето под внимание.
 
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Сталкинг“.