Разлика между версии на „Концентрационен лагер“

→‎Концлагери в Народна република България: Журналистическо разследване, публикувано във в. "Демокрация" през 1999 г. - http://www.decommunization.org/Articles/Hristov.htm
м (год.-->г.; козметични промени)
(→‎Концлагери в Народна република България: Журналистическо разследване, публикувано във в. "Демокрация" през 1999 г. - http://www.decommunization.org/Articles/Hristov.htm)
=== Концлагери в Югославия ===
Най-печално известният концлагер в [[Югославия]] в годините след Втората световна война е [[Голи оток]]. В него са репресирани стотици хиляди души, голяма част от които макeдонски българи, а също и такива от [[Западни покрайнини|западните покрайнини]]. Тук са интернирани мъже с присъди от 6 до 24 месеца. Жените са изпращани в наказателно-поправителните "домове" в Столац (Херцеговина) и на остров Свети Гъргур, а бившите служители на Югославската армия, на Държавната сигурност и милицията - в лагера "Билеча". Тези концлагери са ползвани успешно за подавяне на всякаква съпротива срещу югославството или комунистическата власт на [[Тито]].
 
=== Концлагери в Народна република България ===
{{основна|Лагери за принудителен труд в комунистическа България}}
{{авторски права}}
Първият лагер е създаден до [[Сандански]] – гара Свети Врач през януари 1945 и е просъществувал до март същата година. След това е преместен в Станке Димитров (днешна [[Дупница]]), където е функционирал до септември 1945. Друг лагер от март до 1947 – 1948 е създаден край яз. „Росица“ (днешен „Стамболийски“). От октомври 1945 до края на 1946 в пернишката мина „[[Куциян]]“ са въдворявани белогвардейци. През 1948 „Куциян“ се разделя на две, защото са докарани голям брой земеделци [[Николапетковисти]] и една част от лагеристите е преместена край с. Богданов дол, Пернишко до 1951, а друга в с. Николаево, Казанлъшко до юли 1949. Лагер се създава и в с. Ножарево, Силистренско, край [[Тутракан]] от началото на 1947 до средата на 1952. За жени е имало легер в един от манастирите край В. Търново, който през 1947 е преместен в с. Босна, Тутраканско. Край с. Бошуля, Пазарджишко от 1945 до 1949 е просъществувал лагер само за криминално проявени лица.
 
В протокол №5 от 27. IV. 1949 на Министерски съвет, чийто председател по това време е Васил Коларов, се обсъжда и взима решение № 1 на МС от същата дата на островите на Белене да се организира в ТВО и то да стане основен лагер за политически лица. След създаването му всички политически противници на БКП са събрани там.
 
На 8. VII. 1952 [[Вълко Червенков]] пише писмо до МВР, с което иска в политбюро да бъде представен ''„точен доклад от Георги Цанков (тогавашен вътрешен министър, б. а.) за броя на въдворените, причини и пускания“''. В строго поверително писмо МВР отговаря, че в ТВО към този момент са се намират 2323 лица, от които 2248 мъже и 75 жени. В поверителната справката се изнасят и конкретни данни за настаняване в ТВО:1949 г. – 249 души, 1950 г. – 233,1951 г. – 1459, 1952 г. – 355
 
По характера на причини за въдворяването те са разделени на:
 
::1. Бивши белогвардейци, участвали в окупационния корпус в Югославия и други вражески прояви – 5 души
::2. Бивши полицаи, извършвали убийства, изтезания преди 9. IX. 1944, укрили се от Народния съд – 262
::3. Бивши царски офицери за престъпления до 9. IX. 1944, укрили се от Народния съд – 173
::4. Провокатори и за предателства в партията – 47
::5. Активни Ив. Михайловисти (ВМРО) – 41
::6. Лидери, бивши министри и други водачи на буржоазни и фашистки партии – 65
::7. Ръководещи и активни Николапетковисти и Лулчевисти, членове на върховното и окръжни ръководства, народни представители – 529
::8. Бивши водачи на легионери и ратници – 66
::9. Изменници на родината, заловени на границата или в опит и подготовка за това – 26
::10. Ятаци и помагачи на бандити или шпиони и дивесанти, прехвърлени в страната – 279
::11. Участници в нелегални конспиративни групи и организации – 170
::12. Разпространители на злостни слухове и вражески пропаганди, разпространяване на анонимки и други разни – 243
::13. Чужденци, влезли нелегално в страната по неустановени причини – 41
::14. Анархисти с активни действия – 43
::15. Сътрудници на полицията – 98
::16. Сътрудници на чужди разузнавания – 91
::17. Криминални престъпници: рецидивисти, сводници и проститутки – 144.
 
В дело №4/1990 за лагерите е приложена и строго поверителна справка за въдворени лица в ТВО към 25. VII. 1953 в ТВО-Белене. Тогава в него са се намирали общо 1913 души. Задържани за контрареволюционна дейност са 1732 лица, а за криминални прояви – 181. Със заповед №22 от 5. VIII. 1953 на МВР са освободени 858 лица, останали са 1055. От тях 874 за контрареволюционна дейност и 181 – криминални.
 
За контрареволюционна дейност:
 
::1. Полицейски служители – 156
::2. Бивши офицери – 92
::3. Анархисти – 16
::4. Никола Петковисти – 123
::5. Разни (Михайловисти, демократи) – 290
::6. Провокатори – 27
::7. Бивши министри и ръководни лица на опозиционни партии – 21.
 
С протокол „А“ №135 на ПБ на ЦК на БКП в състав – В. Червенков, [[Антон Югов|А. Югов]], [[Тодор Живков|Т. Живков]], [[Георги Дамянов|Г. Дамянов]], [[Георги Цанков|Г. Цанков]], Г. Чанков, [[Минчо Нейчев|М. Нейчев]], Р. Дамянов от 5. IX. 1953. се предлага да се закрие единственото в страната ТВО в Белене, в което са изпращани лица за контрареволюционни и криминални престъпления. Ръководството на партията потвърждава освобождаването на 853 лица в Белене, извършено на 5 август и от 1 септември същата година да бъдат освободени още 584 въдворени. В съобщение на председателството на Народното събрание и Министерския съвет се казва, че ''„са налице условията за закриване на ТВО-Белене и за вдигане на изселническия режим над разселените лица.“'' В друг доклад на членовете на политбюро Г. Цанков, Г. Дамянов и М. Нейчев от 26. VIII. 1953 е отсята информация само за ''„останалите към 1953 в ТВО бивши министри и ръководни дейци на буржоазни партии“''. Посочват, че могат да бъдат освободени Недялко Атанасов Мочуров, Христо Николов Стоянов, Любен Ангелов Диков, Димитър Досев Вълев, [[Петър Сърбински|Петър Николов Сърбински]], Минчо Петров Драндаревски и Райна Николова Папардова. За Иван Вълков, Александър Гиргинов, [[Стойчо Мушанов]], [[Марко Рясков]], Никола Недев, Петко Стоянов се уточнява, че могат да бъдат предадени на съд. От задържаните 118 бивши офицери се посочва, че може да бъдат пуснати 29, сред които генералите Крум Лекарски, Васил Любенов, Кирил Янчулев, Тодор Тошев и Боню Бонев. На съд можело да бъдат предадени 89 души сред които бившите генерали Ганчо Иванов, [[Никола Генчев]] и Констадин Чешмеджиев. В същия доклад се посочва, че след 9. IX. 1944 в страната са изселени общо 7025 семейства с 24624 членове.
 
След закриване на ТВО-Белене от 1. I. 1954 до 5. XI. 1956 не имало въдворяване по политически причини. С Указ за изменение на Закона за Народната милиция, публикуван в бр. 25/29. III. 1955 в „Известие на президиума на Народното събрание“ се приема поправка за ТВО. С нея в [[трудово-възпитателно общежитие]] със санкция на министъра на вътрешните работи и главния прокурор се въдворяват за определен срок криминални престъпници, спрямо които наложените наказания не са изиграли възпитателна роля. На 4. VIII. 1956 Указ № 468 някои права на Народната милиция претъпряват промяна. С парагараф единствен се приема, че милицията с разрешение на главния прокурор може да взима три вида мерки ''„спрямо лица, осъждани за престъпления срещу Народната република или такива, които с оглед на миналите и сегашните си антинародни прояви могат да съставляват опасност за обществения ред, спрямо рецидивисти, осъждани за престъпления против обществената и личната собственост, за разврат, подправка на документи и парични знаци, за насилие спрямо органи на властта или за хулиганство, както и спрямо лица, които нямат постоянно местожителство съзнателно отбягват да се занимават с обществено-полезен труд или систематически скитат из страната“. ''
 
[[Ловеч#Лагерът „Слънчев бряг” край Ловеч|Лагерът в Ловеч]] съществува от 1959 г. до 1962 г. при управлението на Тодор Живков
 
=== Британски концлагери ===