Комплекс „България“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 27:
 
== Сграда ==
Сградата е построена като част от инвестиционния портфейл на [[Чиновническо застрахователно дружество|Чиновническото застрахователно дружество]]. Тя заема пространството между централната администрация на дружеството и стария [[Хотел България (Дякон Игнатий)|Хотел „България“]] на ъгъла с улица „Дякон Игнатий“, като в дълбочина достига до улица „Аксаков“.<ref name="Стоилова">{{cite web | last = Стоилова| first = Любинка| year = 2007| url = http://stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=18605| title = Малко история за комплекс "България", представена през погледа на един изследовател на модерната архитектура| publisher = stroitelstvo.bg| accessdate = 18 декември| accessyear = 2007}}</ref> През 1932 е проведен конкурс за архитектурен проект, който е спечелен от архитектите [[Станчо Белковски]] и [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]]. Строежът започва през [[1935]] и завършва на [[9 октомври]] [[1937]] г., като откриването на комплекса е отбелязано с концерт на [[Академичен симфоничен оркестър|Академичния симфоничен оркестър]] в новата концертна зала.
 
Сградата на архитектурния комплекс България е смятана за пример за [[модернизъм|модернизма]] в българската архитектура в междувоенния период. Проектът е изключително сложен поради съчетаването на няколко различни функции, сложната форма на парцела и необходимостта от вписване между 2-те съществуващи сгради на булевард „Цар Освободител“. Предната фасада е несиметрична, като входът към хотела е изнесен вдясно, а първите 2 етажни нива са обединени от голямата витрина на сладкарницата. Етажните височини на горните етажи следват тези на съседната сграда на Чиновническото застрахователно дружество. Сградата включва и някои сложни от техническа гледна точка елементи - отваряем прозрачен покрив на ресторанта, падащи витрини на сладкарницата и други.<ref name="Стоилова"/>
 
През 1978 комплексът е обявен за архитектурен [[паметник на културата]] от национално значение.<ref name="Стоилова"/>
Ред 36:
Първоначално залата има 1470 седящи места, разположени в партерна част, 2 балкона и ложи. По време на [[Втората световна война]] при британско-американска [[Бомбардировки на София|бомбардировка]] на [[24 май]] [[1944]] г. залата е разрушена заедно с органа и 2-та [[роял]]а.
 
Понастоящем разполага с 2 зали - Голяма зала и Камерна зала. Към 2007 г. в залата концертрират [[Софийска филхармония|Софийската филхармония]] и Оркестърът на „[[Класик ФМ радио]]“.
 
=== Орган ===
През 1937 г. в Зала България е монтиран и [[орган (музика)|орган]] на [[Франкфурт на Майн|франкфуртската]] фирма „Sauer“, разполагал с 4 [[мануал]]а, 72 [[регистър (музика)|регистъррегистъра]]а и 6000 тръби. Органът е бил с романтично звучене и електропневматична трактура. Това е най-големият орган, съществувал някога в България, но е разрушен при бомбардировката на 24 май 1944 г.
 
През [[1974]] г. е монтиран новият орган на фирмата „Schuke“, [[Потсдам]], разполагащ с 3 мануала, 55 регистъра, механична трактура и 8 Setzer комбинации - най-големият съществуващ днес в България. Спецификата на регистрите и механичната му трактура позволяват достигане до автентичното звучене при изпълнение както на [[барок]]ова, така и на по-късна музика. Инструментът разполага с [[швелер]]и за регистрите на мануал (швелверк) и с валце, позволяващо на органиста сам с крак да включва постепенно регистрите (крешендо и декрешендо).
 
[[FileФайл:Schuke-sofia bulgaria-hall.JPG|мини|210п|Органът]]
[[FileФайл:Schuke-spieltisch-sofia.JPG|мини|210п|Шпилтишът]]
 
{| style="border:2; margin:0" cellpadding="7"