Компютърна памет: Разлика между версии

[[Файл:44 MB HDD and 2 GB CF card.jpeg|thumbмини|[[Твърд диск]] с обем от 44 MB от [[1980-те]] години, сравнен с [[CompactFlash]] с обем от 2 GB от 2000 г.]]

[[FileФайл:Soviet ICs k565ru3.JPG|thumbмини|Съветски модули К565РУ3 за оперативна памет с капацитет 16384 бита]]

[[Файл:EToken NG FLASH 4GB.jpg|thumbмини|Устройство за съхранение на информация на [[флаш-памет]]]]

[[FileФайл:ENIAC Penn2.jpg|leftляво|thumbnnail200px|thumbмини|детайл от модул на ENIAC, изпълнен с вакуумни лампи]]

Вътрешната памет в първите машини е изработена от [[Електронна лампа|електронни лампи]]. Най-ранният тип вакуумни лампи, запълнени с живачни пари, наречени „закъснителни линии“, в които се използва ефектът на забавяне на [[Акустика|акустичните сигнали]], затова този тип памет се нарича акустична. Информацията се кодира като последователност от импулси и се преобразува от звуков в електрически сигнал с помощта на [[кварцов резонатор|кварцови кристали]]. Такава памет има само едно измерение и е използвана в EDSAC, SEAC, ACE и EDVAC. Недостатък на този тип памет е последователният достъп и дългото време, необходимо да извличане на инструкциите. В опит да се минимизира това време се налага специален вид програмиране ({{lang-en|optimum coding}}). В друг вариант се използва двумерна електростатична памет на основата на [[Електроннолъчева тръба|електронно-лъчеви тръби]] на Уилямс - например в [[Манчестърски компютри|Манчестърските компютри]]. Тя дава възможност за съхранение на повече информация и по-важното -– за произволен достъп до всяка клетка, т.е. предшественик е на днешната памет с произволен достъп.