Компютърна памет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Избягване на чуждица
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 1:
 
{{експерт}}
[[Файл:44 MB HDD and 2 GB CF card.jpeg|thumbмини|[[Твърд диск]] с обем от 44 MB от [[1980-те]] години, сравнен с [[CompactFlash]] с обем от 2 GB от 2000 г.]]
[[FileФайл:Soviet ICs k565ru3.JPG|thumbмини|Съветски модули К565РУ3 за оперативна памет с капацитет 16384 бита]]
[[Файл:EToken NG FLASH 4GB.jpg|thumbмини|Устройство за съхранение на информация на [[флаш-памет]]]]
'''Компютърната памет''' в [[компютър|компютрите]] е средата за съхранение на обработваните [[данни]] в течение на определено време. Притежава [[Йерархия|йерархична]] структура и обикновено е съставена от няколко [[Запаметяващо устройство|запаметяващи устройства]] с различни характеристики.
 
Line 11 ⟶ 10:
 
== История ==
[[FileФайл:ENIAC Penn2.jpg|leftляво|thumbnnail200px|thumbмини|детайл от модул на ENIAC, изпълнен с вакуумни лампи]]
Вътрешната памет в първите машини е изработена от [[Електронна лампа|електронни лампи]]. Най-ранният тип вакуумни лампи, запълнени с живачни пари, наречени „закъснителни линии“, в които се използва ефектът на забавяне на [[Акустика|акустичните сигнали]], затова този тип памет се нарича акустична. Информацията се кодира като последователност от импулси и се преобразува от звуков в електрически сигнал с помощта на [[кварцов резонатор|кварцови кристали]]. Такава памет има само едно измерение и е използвана в EDSAC, SEAC, ACE и EDVAC. Недостатък на този тип памет е последователният достъп и дългото време, необходимо да извличане на инструкциите. В опит да се минимизира това време се налага специален вид програмиране ({{lang-en|optimum coding}}). В друг вариант се използва двумерна електростатична памет на основата на [[Електроннолъчева тръба|електронно-лъчеви тръби]] на Уилямс - например в [[Манчестърски компютри|Манчестърските компютри]]. Тя дава възможност за съхранение на повече информация и по-важното - за произволен достъп до всяка клетка, т.е. предшественик е на днешната памет с произволен достъп.
 
Докато първите памети функционират с електрически импулси, много по-перспективен се оказва [[Магнитен запис|магнитният запис]] на информация. Първите успешни опити за разработване на [[магнитна памет]] са барабанните памети, които съхраняват информацията като намагнитени области върху метален цилиндър (барабан). Изобретението е на Густав Тошек от Австрия от 1932<ref name="Tauschek">{{cite web|url=http://cs-exhibitions.uni-klu.ac.at/index.php?id=222|title=Magnetic drum|work=Virtual Exhibitions in Informatics|editor=Universität Klagenfurt|accessdate=2011-08-21}}</ref>, но според други автори принос има и Екерт<ref name="SEP">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://plato.stanford.edu/entries/computing-history/ | заглавие= The Modern History of Computing|достъп_дата = 31 октомври 2016|труд= [[Станфордска философска енциклопедия]]}}</ref> Магнитните барабани се използват като компютърна памет няколко десетилетия докъм 1960-те.
Line 35 ⟶ 34:
 
{{превод от|ru|Компьютерная память|88146463}}
[[Категория:Компютърна памет| ]]
 
{{компютри-мъниче}}
 
[[Категория:Компютърна памет| ]]