Константин II Асен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
м замяна с n-тире |
||
Ред 25:
[[Цар]] или [[император]] '''Константѝн II Асѐн''', известен и като '''Константин С(т)рацимир''', е единствен син на цар [[Иван Срацимир]] и [[Анна Басараб|царица Анна]], дъщеря на влашкия княз [[Николае I Александру|Никола I Александър]]. Получава царска титла неизвестно кога преди 1396 г. и дори в известен период от време е съуправител на своя баща във Видин. Носи титлата цар на българите до смъртта си през [[1422]] г.
Като престолонаследник участва заедно с [[митрополит]] [[Йоасаф Бдински]] в мисия в [[1394]] г. до османците, завладели [[Търново]]. В резултат на тази мисия във Видин са пренесени мощите на три светици
През [[1404]] г. Константин II е посочен от император [[Сигизмунд Люксембургски]] като владетел на България наравно с деспот Стефан за [[Сърбия]] и [[войвода]]та Мирчо за [[Влашко]] в писмо до [[Бургундия|бургундския]] [[херцог]] Филип по повод общи военни действия срещу османците. Същата година цар Константин заедно със сина на [[Иван Шишман]] [[Фружин]] и войводата [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] започват настъпление срещу турците от Добруджа до Поморавието известно като [[въстание на Константин и Фружин]] при което османците са отхвърлени от източните и западни български земи. Според друга датировка началото на въстанието е в 1408 г.
Ред 46:
-писмо на дука на Бар от декември 1396 г. до Венеция с молба да му се окаже съдействие за спасението на сина му Анри, "...затворен от турците в крепостта Видин...";
-пренасянето на мощите на св. Петка в Сърбия още през 1398 г.
Константин II Асен умира на [[17 септември]] [[1422]] г. в [[Белград]] – това е отбелязано от няколко независими източници:
| |||