Разлика между версии на „Константин IX Мономах“

м
замяна с n-тире; козметични промени
м (Бот: латинизация на векове)
м (замяна с n-тире; козметични промени)
| име=Константин IX Мономах
| описание=византийски император
| изображение за личността=[[FileФайл:Emperor Constantine IX (cropped enhanced).jpg|120px|centerцентър]]
| описание на изображението=Константин IX, мозайка в храма [[Света София (Константинопол)]]
| управление=[[11 юни]] [[1042]] - [[11 януари]] [[1055]]
'''Константин IX Мономах''' ({{lang-el|Κωνσταντίνος Θ΄ Μονομάχος}}) (по други изчисления X или XI; Мономах – фамилно име, гр. ''"сражаващият се сам"'') е византийски император (11 юни 1042 – 11 януари 1055). Идва на трона след като се оженва за императрица [[Зоя (императрица)|Зоя]].
 
Фамилията му, на която е последен представител, има вероятно арменски произход. Много от предците му, включително и баща му, са съдии. По време на управлението на [[Роман III Аргир]] (1028-1034), на който Константин Мономах е зет, той е приближен на императорския двор и се понравя на императрица [[Зоя (императрица)|Зоя]]. Така възбужда опасения у придворните, че като фаворит може да стане съпруг на Зоя е и претендент за престола след смъртта на Роман III. При възцаряването на [[Михаил IV Пафлагон]] (1034-1041) Константин е отправен на заточение в [[Митилини]], на остров [[Лесбос]], което продължава през цялото управление на Михаил IV и [[Михаил V Калафат]] (1041-1042).
 
След свалянето на Михаил V през 1042 г., Мономах е върнат в [[Константинопол]], където се жени за Зоя и е коронясан като император. Константин е приблизително 10 години по-млад от жена си, а в момента на брака тя е вече към шейсет и четири годишна. До 1050 г. Константин IX Мономах управлява заедно със Зоя и нейната сестра Теодора, а от 1050 г., след смъртта на Зоя – заедно с Теодора.
 
== Управление ==
Щедър, но лекомислен и жаден за наслаждения, Константин почти не се интересува от държавните дела, което не ги разстройва само благодарение на здравината на византийския бюрократичен механизъм. Като цяло управлението му се оказва пагубно за Византия.
[[Файл:Wedding Konstantin and Zoe.jpg|thumbмини|leftляво|220px|Венчаване на Константин и Зоя (миниатюра от хрониката [[Йоан Скилица]], [[XII век]])]]
 
=== Опозиция и въстания ===
Въстанието на пълководеца [[Георги Маниак]], личен враг на Склир (1042-1043), е потушено от войските пратени от Константин под предводителството на евнуха [[Стефан Севастофор]]. Последният скоро е изпратен на заточение, обвинен в намерение да възкачи на престола управителя на приефратската провинция Мелитина, [[Лъв Лампрос]], който е ослепен и умира от изтезания. През 1044 г. в столицата е осуетен бунт сред народа, устроен от противниците на императора, които пуснали слуха че императриците Зоя и Теодора са детронирани. Само публичното появяване на императриците пред тълпата, спасява Константин Мономах от линчуване.
 
През 1047 година избухва въстание на [[Лъв Торнак]], около който се групира македонската партия и към който се присъединяват почти всички тракийски градове. Лъв обсажда столицата, но е принуден да отстъпи; много от привържениците му изменят, пленен е с хитрост и ослепен. Така неуспешни са и двата дворцови заговора и покушения срещу живота на Константин през 1050 – 1051 година.
[[FileФайл:Assault of Tornikios against Constantinople from the Chronicle of John Skylitzes,.jpg|thumbмини|320px|Въстанието на Лъв Торнак - войските на узурпатора пред Константинопол (миниатюра в хрониката на Скилица)]]
 
=== Вътрешна политика ===
 
От вътрешните мерки по времето на Константин важно значение има основаването на специални учреждения за изучаване на римското право, със специални преподаватели – „номофилакси”. Създава се и нов „секрет” (така назовавали във Византия учреждения, подобни на министерства), отговарящ за съдебните дела, начело на който е поставен министър на юстициите (правосъдно министерство).
[[Файл:Monomacho's crown - circa 1042 Budapest - detail1.JPG|thumbмини|ляво|170px|Константин IX (детайл от Короната на Мономах)]]
 
=== Външна политика ===
През 1045 г. ромеите анексират арменското царство [[Ани (град)|Ани]]. През 1046 г. е установен първият контакт със селджукските турци, които изместват арабите като основен съсед и противник на Византия в Мала Азия и в следващите векове предстои да завладеят повечето от византийските земи на изток. След сражения в 1048 г. е сключено примирие с турския владетел [[Тогрул I]]. Под влияние на столичната бюрокрация, императорът съкращава военните сили в Анатолия през 1053 г., с цел да избегне финансови трудности. Така източните граници на империята остават зле защитени и изложени на бъдещите турски атаки.
 
На Балканите положението на империята също не е добро. Военните бунтове отслабват византийската защита в земите на Тракия, разорени при голямото нашествие на [[печенеги]]те от север през 1048-9 година. В продължение на пет години печенегите се отдават на безнаказан грабеж.
=== Разкол на християнската църква ===
{{основна|Източно-Западна схизма}}
Няколко месеца преди смъртта на Константин IX, Християнската църква окончателно се разделя на [[Католическа църква|Католическа]] и [[Православна църква|Православна]]. През 1054 година римският папа [[Лъв IX]] изпраща в Константинопол легати начело с кардинал [[Хумберт]] за разрешение на конфликта, началото на който е положен със закриването през 1053 година на [[Латинска църква|Латинската църква]] в Константинопол по разпореждане на патриарх [[Михаил Керуларий]]. Помирението не успява и на 16 юли 1054 година в църквата [[Света София (Константинопол)|Света София]] папските легати обявяват детронирането на патриарх Михаил Керуларий и отлъчването му от Църквата. В отговор на това на 20 юли патриархът дава анатема на легатите. Тези събития бележат разрив в отношенията между Източната и Западната християнска църква.
 
Няколко месеца след това Константин IX умира - 11 януари 1055 година. Към края на живота си развива заболяване, което довежда до загуба на умствените способности и частична парализа на крайниците.
 
=== Отношения с Киевска Рус ===
[[FileФайл:Map Byzantine Empire 1045 el.svg|thumbмини|370px|Карта на Византийската империя (1045 г.)]]
През 1043 година се състои последният поход на [[Киевска Рус]] срещу Константинопол – [[Руско-византийска война 1043|Руско-византийската война 1043]]. Той е командван от сина на [[Ярослав I Мъдри]], [[Владимир Ярославич]]. За причината за похода се водят спорове. Руската армия претърпява пълно поражение, Константин IX получава контрибуция. Вероятно, в знак на сключения с Русия мир, Константин дава своята дъщеря от първия си брак [[Анастасия Мономах]] (или, както предполагат някои автори, негова близка родственица) за съпруга на другия син на Ярослав, Всеволод. Родилият се през 1053 г. от този брак син получава от родителите си прозвището на дядо си – [[Владимир Мономах]].
 
==== Шапка на Мономах ====
В края на руското Средновековие възниква легенда ([[Сказание за княз Владимир]]), свързана с личността на Константин IX, т.нар. [[шапка на Мономах]]. Преданието твърди, че тя е дарена на неговия внук като знак на царски права. В действителност Константин умира, когато Владимир е на две години без да е негов пряк наследник. Сега вече е общоприета датировка за шапката на Мономах към времето на [[Иван Калита]] – първата половина на XIV век.
 
Единствената известна регалия, подарена на някого от Константин, е короната, която той изпраща на унгарския крал Андраш I към деня на коронацията му с неговата съпруга Анастасия, дъщеря на Ярослав Мъдри.
{{Римски императори}}
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Византийски императори]]
[[Категория:Македонска династия]]