Отваря главното меню

Промени

м
замяна с n-тире; козметични промени
}}
 
'''Константин Костенечки''', в [[Поморавие]]то известен и като '''Константин Философ''', е [[средновековие|средновековен]] [[България|български]] [[книжовник]] и [[историк]], виден представител на [[Търновска книжовна школа|Търновската книжовна школа]].
 
== Биография ==
Предполага се, че Константин Костенечки е роден около 1380 година в [[Костенец]].<ref name="геб">{{геб|6|2389}}</ref> Учи в [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]] при Андрей (Андроник), ученик и последовател на патриарх [[Евтимий Търновски]] и продължител на традициите на Търновската книжовна школа.<ref name="кесякова">{{cite book | last = Кесякова | first = Елена | coauthors = Александър Пижев, Стефан Шивачев, Недялка Петрова | year = 1999 | title = Книга за Пловдив | publisher = Издателство „Полиграф“ | location = Пловдив | pages = 112 | isbn = 954-9529-27-4}}</ref> По време на обучението си посещава [[манастир]]ите в [[Атон]], [[Константинопол]] и [[Светите земи]]. След замонашването си е на служба при митрополита на [[Пловдив|Филипопол]] и става свидетел на превземането и разграбването на града от [[Муса Челеби]] през 1410 година.<ref name="кесякова"/>
 
Към 1410 година Константин Костенечки се установява в [[Сръбско деспотство|Сърбия]] при деспота [[Стефан Лазаревич]].<ref name="геб"/> Константин Костенечки намира убежище и е добре приет в двора на сръбския [[властел]], където е назначен за [[учител]]. Като ръководител на манастира [[Манастир Манасия|Манасия]], той става основоположник на [[Ресавска книжовна школа|Ресавската книжовна школа]], в която развива и защитава [[принцип]]ите на [[Българска средновековна литература|българската средновековна литература]] в ''[[Поморавие|Моравската област]]'', опитвайки се да наложи и [[среднобългарски език|среднобългарската]] [[книжовна норма]] за официална в ''[[деспотство]]то на Лазаревич''. Костенечки е един от радетелите на [[Правописна и езикова реформа на Евтимий Търновски|Евтимиевата правописна и езикова реформа]].
 
Заради своята [[ерудиция|ерудираност]] и житейски опит, Константин Костенечки получава още приживе признанието ''[[Философ]]'' - [[име]] с което е известен в [[Сърбия]] и до днес. Участва в редица [[дипломация|дипломатически]] мисии до различни източни владетели, сред които са [[Тамерлан]], [[Баязид I]] и [[Мехмед I]].
 
След смъртта на Стефан Лазаревич през [[1427]] година, и последвалото предаване на [[крепост]]та [[Белград]] на [[унгарци]]те, Константин напуска [[град]]а и се заселва при ''[[владетел]]я [[Углеш]]'', където умира. Кога точно е починал, не е известно, но се смята, че е било след [[1431]] година.
 
== Творчество ==
Едни от най-известните му творби са ''житието на сръбския [[деспот]] [[Стефан Лазаревич]]'' ([[1431]]) и ''Сказание о писменах''.
 
[[Житие]]то представлява [[биография]] на [[покровител]]я на Константин Костенечки - ''Стефан Лазаревич''. Това най-значимо негово произведение е пълно с [[история|исторически]] подробности, както и с [[география|географски]] сведения. По сравнителния метод, житието (биографията) се доближава до съвременните исторически съчинения, като бележи единствен опит в това направление през онова време.
 
Константин Костенечки освен създавайки я, дава и&#768;ѝ огромен принос за развитието на [[Ресавска книжовна школа|Ресавската книжовна школа]], като поема защитата на голямото културно литературно дело на Евтимий Търновски. От произведенията личи начетеността на [[автор]]а Костенечки и широкото ползване на класическите за онова време [[Византия|византийски]] източници. Тези качества му дават ''[[прозвище]]то "[[Философ]]"''.
 
''Едноеровият [[ресавски правопис]]'' става норма за българските преписвачи в Западна и Средна [[България]] през [[16 век|XVI]]-[[18 век|XVIII]] в., и особено за книжовниците от [[Етрополски манастир|Етрополския манастир]].
С творчеството си Константин Костенечки оказва дълготрайно влияние върху по-сетнешната южнославянска литература и обучение. В своите творби често цитира класически философи и автори, с което допринася за въвеждането на класически, най-вече древногръцки елементи в южнославянската философия и литература. Със своите произведения за Стефан Лазаревич, Константин Костенечки е смятан за един от основоположниците на ранния [[ренесанс]] в [[Моравско]], който заради османското нахлуване така и не се доразвива.
 
''"Сказание о писменах"'' или ''"Сказание за буквите"'' представлява граматически [[трактат]], писан през първото или второто десетилетие на [[15 век]]. Съчинението е познато в обширна и кратка редакция. В него се разглеждат въпроси, свързани със сръбския правопис, обучението на децата, произхода на Кирило-Методиевия език и състоянието на морала в Сърбия.
 
''"Пътуване до Палестина"'' е компилативно-преводно произведение, също причислявано към книжовното наследство на Костенечки. Това е първият [[пътепис]] в [[Старобългарска литература|старобългарската литература]].
 
== Бележки ==
* [[Ресавска книжовна школа|Моравска сторобългарска книжовна школа]]
 
== Външни препратки ==
* "Живот и дейност на Константина Костенецки", Йордан Трифонов, Списание [[БАН]] 66, 1943, стр. 223-292. {{икона|bg}}
* [http://www.rastko.org.yu/knjizevnost/liturgicka/konstantin-zitije_desp_stefana_c.html Житије деспота Стефана Лазаревића] (excerpts), Project Rastko
 
* Куев, К., Г. Петков. Събрани съчинения на Константин Костенечки. Изследване и текст. С., 1986.
* Goldblatt, Harvey. Orthography and Orthodoxy: Constantine Kostenecki's Treatise on the Letters (Skazanie iz'yavleno o pis'menekh). Florence, 1987, ix, 428 p. (Studia historica et philologica, 16).
* Тотоманова, Анна-Мария. За “сърбизмите” в лексиката на Константин Костенечки. - В: Медиевистика и културна антропология. Сборник в чест на 40-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова. Съст. А. Милтенова и А. Ангушева-Тиханова. Ред. А. Милтенова. С., 1998, 429-434.
* Petrova, M. An Unknown Copy of the Description of Jerusalem by Constantine of Kostenec. - Byzantinoslavica, 59, 1998, № 2, 255-270.
* Кабакчиев, Кирил. Познавал ли е Константин Костенечки историята на старозаветния превод от еврейски на елински език? – Старобългаристика, 2001, № 1, 92-101.
* Кабакчиев, Кирил. Библейска алюзия и исторически факт (Два примера от Цамблаковото слово за Евтимий и Сказанието на Константин Костенечки). - В: Следите на свещената книга в българската литература. Гл. ред. Ив. Радев. Велико Търново, 2001, 69-74.
* Кабакчиев, Кирил. Търновска книжовна школа. Преводи и тълкувания. Велико Търново, Фабер, 2001, 167 с.
* Лукин, П. Е. Письмена и православие. Историко-филологическое исследование "Сказания о письменех" Константина Философа Костенецкого. М., 2001.
* Кабакчиев, Кирил. Кои книги според Константин Костенечки са били табу за невежите писачи от Търново, Византия и Атон – Старобългаристика, 2002, № 3, 77-94.
* Гагова, Н. Деспот Стефан Лазаревич, Птолемей Философ и кариерата на придворния философ Константин Костенечки - Старобългарска литература, 35-36, 2006, 97-124.
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118884492|LCCN=n82256260|VIAF=49278595|ISNI=0000 0004 2002 7251|SUDOC=029670500|BNF=122338726}}
 
[[Категория:Български духовници]]
[[Категория:Български средновековни книжовници]]