Константинополски договор (1832): Разлика между версии

'''Константинополският договор от 1832 г.''' е резултат от едноименната международна конференция открита през февруари 1832 г. с участието на великите сили Великобритания, Франция и Русия, от една страна, и Османската империя -– от друга. В основата на конференцията и последвалия договор е отказът на [[Леополд I (Белгия)|Леополд I]] да заеме гръцкия престол. Претекстът за това е недоволството му от граничната линия [[Аспропотаму - Зейтуни]], която е заменена от по-комфортната [[Арта - Волос]], наложена от трите [[велики сили]] на Османската империя.

Отказът на Леополд да заеме гръцкия престол и [[юлска революция|юлската революция]] във Франция водят до формирането на ново правителство в Обединеното кралство. [[Лорд Палмерстън]], който поема поста министър на външните работи на Великобритания се съгласява на нова гръцка сухопътна граница с Османската империя по линията [[Арта-Волос]]. Въпреки това, тайна баварска нота до трите велики сили за включването на [[Крит]] в границите на Гърция не постига желания резултат. Това в съчетание със събитията предхождащи и последвали убийството на [[Йоан Каподистрия]] води до подписването на [[лондонски протокол (1832)|лондонския протокол]].

Междувременно и след лондонския протокол от 3 февруари 1832 г., в Цариград се открива конференция и на 7 май 1832 г. между Бавария и великите сили е уговорено регентството над [[Отон I Гръцки]], условията по втория гръцки заем в размер на 2,4 милиона британски лири и северната граница на линията Арта-Волос. Османската империя е компенсирана със сумата 40 милиона [[пиастър|пиастра]] за загубата на територията от линията Аспропотаму -– Зейтуни до новата граница по линията Арта -– Волос. Тази нова граница е потвърдена с протокола от Лондон от 30 август 1832 г.