Континентален дрейф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени |
|||
Ред 1:
[[
'''Континенталният дрейф''' е [[теория]] за свободното движението на [[континент]]ите един спрямо друг, носени от [[литосферни плочи|литосферните плочи]].
== История на теорията ==
През [[XVII век]] английския философ [[Френсис Бейкън]] забелязва необичайна прилика между атлантическите крайбрежия на [[Южна Америка]] и [[Африка]], чийто облик бил огледален. Тези доводи са причина днес много учени да считат, че преди 200 милиона години на Земята е съществувал суперконтинент, наричан [[Пангея]], който по някакъв начин се раздробил на по-малки части.
Хипотезата за континенталния дрейф е предложена за първи път от немския [[геология|геолог]] и [[метеорология|метеоролог]] [[Алфред Вегенер]] през [[1912]] г. в неговата творба ''"Die Verschiebung der Kontinente"'', в която обяснява, че континентите по някакъв начин извършват движения помежду си. Вегенер обаче е неспособен да предостави убедително обяснение за физическите процеси, които биха могли да причинят тези размествания на земните пластове. Неговото предложение, че континентите се разкъсват от [[Центробежна сила|центробежните сили]] на земното въртене, е сметнато за нереалистично от научната общност.<ref>[http://www.ucmp.berkeley.edu/geology/techist.html Plate Tectonics: The Rocky History of an Idea], посетен на 24 декември 2007 г.</ref>
[[Файл:Plates tect2 bg.svg|
По-късно теорията придобива поддръжници в лицето на южноафиканския геолог [[Александър дьо Тоит]], както и в това на [[Артър Холмс]]. Идеята за континенталния дрейф не е широко общоприета като теория до края на 50-те години на [[XX век]]. През 60-те години геоложките изследвания, ръководени от група учени, като [[Хари Хес]], карат много геолози да одобрят теорията за „дрейфа“.
В днешно време теорията за континенталния дрейф е част от друга по-голяма теория
== За „дрейфа“ ==
Земната [[литосфера]], която е с дебелина около 100 km, включва в състава си [[земна кора|земната кора]] и най-горния слой на [[Земна мантия|
При дрейфовете може да се срещнат няколко различни явления. Когато земните пластове се плъзгат по [[астеносфера]]та (пластичен слой на горната мантия), те се сближават или отдалечават една от друга. Когато се отдалечават, [[магма]]та от мантията се издига нагоре и създава нова океанска или земна кора. Когато се сближават, едната от двете плочи бавно се подпъхва под другата и образува дълбока океанска падина, а когато подпъхването е невъзможно те се сблъскват и се образуват [[планински вериги]]. Някои плочи се трият една в друга. Повечето [[вулкан]]и и [[земетресение|земетресения]] възникват по границите на плочите. Благодарение на континенталните дрейфове географията на Земята се променя с всяка изминала година.
| |||