Концентрационен лагер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) →Концлагери в Народна република България: Журналистическо разследване, публикувано във в. "Демокрация" през 1999 г. - http://www.decommunization.org/Articles/Hristov.htm |
м замяна с n-тире |
||
Ред 2:
'''Концентрационният лагер''' ('''концлагер''') е голям център за масово задържане, предназначен за [[Политически затворник|политически затворници]] както и за етнически или религиозни групи, които са лишени от свобода без [[съдебен процес]]. Понякога концентрационните лагери са използвани като места за [[принудителен труд]] (т.нар. [[трудови лагери]]), представяни като трудово-изправителни институции (такива са [[ГУЛАГ]] и много от нацистките лагери) или като сборен пункт за военнопленници или места за превантивно задържане на [[терорист]]и (например американската база в [[Гуантанамо]]). Но в много случаи концентрационните лагери са били използвани за физическото унищожение на затворниците (т.нар. ''лагери на смъртта'').
Причините за попадане в концлагер по правило са политически, рядко и по изключение криминални. Концлагерът не е [[затвор]], в него вкарват хора без [[присъда]] или с формални присъди, в които причините не отговарят на последствията. Другото съществено отличие между затвор (или „обикновен“ военнопленнически лагер) и концлагер от друга е, че в концлагера вътрешния ред и продължителноста на престоя се определят по независещи от затворника причини, не се съобразяват с никакви закони и международни конвенции, не подлежат на регулация извън създалата ги система. Нов момент е въведен от американците през 21 век
== Първи концлагери: Куба, Британска Южна Африка, Намибия ==
Ред 13:
Немците за първи път използват метода на задържане на мъже, жени и деца в концлагери в [[Намибия]] (Юго-Западна Африка) през [[1904]] г. за борба с въстаниците от племето херреро.
== Гърция
[[Гърция]] създава първият концлагер в [[Европа]] към 18 юни 1913 г. Той е специално предназначен само за македонски [[българи]] от гражданското население и пленени български войници. Това е [[Трикери|лагерът на о. Трикери]], където само за 3 месеца са унищожени според различните изследвания между 1000 и 7000 българи. През октомври 1913 г. военнопленниците са освободени, но съдбата на останалите българи е неизвестна. Сведения за този лагер дава чехът Владимир Сис, който през 1914 г. посещава острова и намира масовите гробове на избитите българи и ги фотографира.
Ред 41:
Числеността на задържаните във финландските концлагери е:
* 13 400
* 21 984
* 15 241
* 14 917
Общо на територията на Източна Карелия са действали 13 финландски концентрационни лагери, през които са преминали 30 хиляди човека. Около една трета от тях са загинали. <ref> С. С. Авдеев. Немецкие и финские лагеря для советских военнопленных в Финляндии и на временно оккупированной территории Карелии г.г. Петрозаводск, 2001.</ref>
Ред 56:
През август 1941 е създадена система от лагери на територията на Независимата хърватска държава (виж. [[Хърватия]]), активно сътрудничеща с Германия, на 60 километра от Загреб, в района на градчето Ясеновац.
На изток от Ясеновац се намира лагер № 1
Мнозинството от жертвите са сърби и евреи.
Ред 65:
През 1937 г. недалече от [[Ваймар]] е построен концлагерът [[Бухенвалд]], който е известен с надписа над входа ''"[[Jedem das Seine]]"'' ("Всекиму своето"). От края на 1930-те до 1945 г. в Бухенвалд са били унищожени повече от 56 хил. човека от общо 250 хил. задържани. След идването на съветските войски там отново е организиран лагер за интернирани. За пет години в него загиват 3 хил. човека.
По заповед на [[Хайнрих Химлер]] от [[27 април]] [[1940]] година е създаден концлагера [[Освиенцим]], предназначен за масово унищожение на хора. На [[14 юни]] 1940 г. е пристигнал първият транспорт
На територията на [[Полша]], [[Австрия]], [[Чехия]], [[Латвия]] и други източноевропейски страни са съществували също лагерите [[Маутхаузен]], [[Заксенхаузен]], [[Треблинка]], [[Саласпилс]] и много други.
| |||