Феминизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 44:
Част от историята на феминизма в [[България]], а именно посттоталитарния феминизъм в България се гради под силното влияние на теоретичката феминистка [[Юлия Кръстева]], живееща и работеща във [[Франция]]. Тоест в някакъв смисъл българският феминизъм се гради през границите на България, през писане, което се случва във Франция. По тази причина в България теоретичната рамка на феминизма е силно повлияна от френското мислене и френската школа като цяло. Чисто нашият си, домашен феминизъм, е силно спънат, възпрепятстван, ограничен, омаловажен, заради създалата се по време и след комунизма негативна представа у българките (българите) за феминизма като цяло, от ограничаването на информацията през 60-70-те години на 20 век за феминистките прояви в чужбина<ref name="Даскалова">Красимира Даскалова, [http://www.cwsp.bg/upload/docs/women_actors.pdf „Жените – скритите за историята социални актьори“], в-к „Култура“, бр. 12, 22 март 2002 г. </ref>, както и поради спомена за партийно наложената догматика по отношение мисленето и извоюването на правата на жените, особено с фигуративните представи<ref name="Даскалова"/> за „жената труженичка“ и „жената трактористка“, и т.н.
{{факт|Въпреки липсата, в България на активни феминистки движения, маршове и публични инициативи, както и значителната липсата на жени самоупределящи се публично като "феминистки" в политиката изпълняващи насочено феминистки политики,|2018|11|6}} към 2018г. България на 4-то място в ЕС по процент жени заемащи ръководни позиции. 39% от всички началници са жени.<ref>https://www.24chasa.bg/novini/article/7110429</ref> Тези данни са любопитни именно поради факта, че България е бедна от към феминистка активност. За разлика от повечето страни от ЕС, където феминистките движения притежават значително по-голяма медийна и политическа власт, без тази власт да се отразява на позицията на работещите жените в тези страни, а напротив. Това кара нарастващ брой съвременни изследователи, да оспорят дали съвременните феминистки движения въобще изпълняват поставените цели на равенство между половете или по-скоро пречат на жените - създавайки например групова идентичност (мъже/жени) водеща до изостряне на отношенията между двете групи. Други критики срещу съвременните феминистки движения са, че внушават на младите момичета чувство за системно подтисничество и зависимост (робство) от мъжете около тях, а на младите момчетата чувство за вина от собствените си успехи или от чуждия неуспех. Изследователите твърдят, че такова "възпитание на жертва" води децата до това да очакват, че за личните и професионални успехи на жените и мъжете не са от значение умения, които имат и качеството на работата която вършат (неща които зависят от лично усъвършенстване), а успехът им зависи зависят единствено от техният пол (независещ от тях самите). Това освен, че обезкуражава момичетата от това да се стремят към ръководни позиции, поради митове като "жените не стават за шефове, защото мъжете не им позволяват", също така и води до непродуктивно оправдаване на лични и професионални неуспехи, не като резултат от (поправими) собствени грешки и неумения, а като резултат от техният пол (нещо което не могат да променят) и със сексистко държание на другите хора - нещо което също е извън техните способности за промяна.
== Различни феминизми ==
| |||