Крадецът на праскови: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 31:
== Съпоставка между филма и повестта ==
Повестта започва с живописно описание на Търново. Разказвачът е млад човек, който се е върнал в Търново,
където с умиление си спомня за бащината си къща, която е продал. Вторият разказвач е старият учител, чиято вила е съседна на лозето, на полковника и на лозето на първия разказвач. Но, във филма началната картина е изместена от каменни кръстове, черни забрадки, епидемии и военнопленническия лагер. Образът на Иво Обретенович в повестта е описан с няколко думи: ”Краката му бяха боси и одраскани.Беше мургав и колкото да бе отпаднал и нечист, личеше че е хубав мъж. Къдравите му, отдавна неподстригани, смолисточерни коси и неговите големи очи, които гладът беше направил блестящи, му придаваха вид на избягал каторжник”. Във филма биографията на Иво е разгледана по-подробно, отколкото във повестта. Образът му е поставен във взаимоотношенията му с Лиза и с хора от пленническия лагер. Във филма се появяват и два нови персонажа. Първият е френският офицер- Дьо Гревил, а другият е на поручик Варенов. Добавени са и няколко сцени, една от които е срещата на Лиза и войнишките вдовици в църквата. Лиза пали свещ, въпреки че не е изгубила мъжа си и не знае какво са глад и мизерия. Изведен в курсив е моментът, в който Лиза и една от вдовиците разменят мълчаливи погледи. Срещата в контражур на Иво и Лиза, открива мотива за светлината и мрака. Мотивът за светлината е изразен от силната и чиста любов между двамата, а мотивът за мрака от невъзможността да бъдат заедно. Филмът завършва със смъртта на Иво, който е застрелян. В повестта е отразена и смъртта на Лиза, която се самоубива.
== Критически отзиви ==
Филмът излиза през 1964 година и е режисьорският дебют на Въло Радев. Филмът пожънва големи успехи. Докато Въло Радев пише сценария, набелязва някои от актьорите. Първият е Наум Шопов за ролята на френския пленник, а Невена Коканова перфектно се вписва в образа на Лиза. За ролята на Иво Въло Радев иска да наеме актьор от Югославия. Но директорът на Студията за игрални филми Георги Йовков не е съгласен с тази идея: ''"Още не си започнал, а вече настройваш българските актьори срещу себе си...”'' Управлението на Кинематографията също се противопоставя на Въло Радев: ''“Киното е национално изкуство, то трябва да използва националния ни творчески потенциал!'' Но Въло Радев успява да защити позицията си и заминава за Белград. За ролята на Иво той набелязва двама актьори: Душко Яничевич и Раде Маркович. От пробните снимки с Душко Яничевич Въло Радев остава разочарован. Раде Маркович признава, че това е първата роля, която приема, без да е прочел сценария. Още преди да бъде излъчен в България, филмът е избран да участва в конкурсната програма на филмовия фестивал във Венеция. Въпреки че не печели награда, филмът получава отлични отзиви. Критикът Иван Стоянов: ''"Когато гледаш „Крадецът на праскови”, те обзема носталгия и меланхолия. Настроението ти е същото, както когато слушаш лирическа музика или гледаш красива картина. Няма думи, които да опишат чувствата, които изпитваш, докато слушаш музикална фраза или гледаш цветовете. Може да забравиш всичко за „Крадецът на праскови”, но атмосферата ще остане с теб"''. На кинофестивала във Варна, Раде Маркович получава награда за мъжка роля, Невена Коканова
== Актьорски състав ==
Ред 154:
{{филми на Въло Радев}}
{{Българско кино-мъниче}}▼
[[Категория:Български драми]]
[[Категория:Български филми от 1964 година]]
Line 161 ⟶ 163:
[[Категория:Български филми за Първата световна война]]
[[Категория:Емилиян Станев]]
▲{{Българско кино-мъниче}}
| |||