Разлика между версии на „Крайбрежна Дакия“

м
замяна с n-тире; козметични промени
м (замяна с n-тире; козметични промени)
[[FileФайл:Roemischeprovinzentrajan.png|мини|Римските провинции при император [[Траян]] през [[115]] г.]]
'''Крайбрежна Дакия''' или '''Дакия Рипензис''' ({{lang-la|Dacia Ripensis}}; {{Lang-el|Δακία Ρειπήσιος}} <ref>[[Хирокъл (стоик)|Хирокъл]], ''Synecdemus'', 655.1. [[Прокопий Кесарийски|Прокопий]], ''De Aedificiis'', 4.5.11 ''Ῥιπησία'', ''Ripēsía''</ref>) е [[римска провинция]], която се образува ок. [[283]] г., след като [[император]] [[Аврелиан]] се отказва от провинцията [[Дакия]]. Съществува до [[586]] г.
 
Главен град на ''Dacia Ripensis'' става [[Рациария]] (дн. [[Арчар]]), южно на р. [[Дунав]] в Северна [[България]]. Когато през [[275]] г. Аврелиан напълно се отказва от Дакия, римският легион [[XIII Близначен легион]] (''Legio XIII Gemina'') е стациониран в [[Рациария]] в новообразуваната провинция ''Dacia ripensis''. <ref>Jones, C. P. (1988). "An Epigram from Ratiaria". The American Journal of Philology (The Johns Hopkins University Press) 109 (2): 231–38.</ref> През [[285]] г. съществуват две провинции – [[Вътрешна Дакия|Вътрешна Дакия (Дакия Медитеранея)]] със столица [[София|Сердика]] и Дакия Рипензис, със столица [[Рациария]]. По-късно двете „Дакии“ заедно с [[Дардания]], [[Долна Мизия]], и [[Превалитания]] образуват [[Диоцез Дакия]].
 
Провинцията ''Крайбрежна Дакия'', която се състои от част от предишната провинция [[Горна Мизия]], се простира от ''Ку&#768;пеКу̀пе'' (дн. [[Голубац]], Сърбия) до река ''У&#768;тусУ̀тус'' (днес р. [[Вит]]) и на запад до западната част на [[Стара планина]]. Река Вит тече, започвайки от Стара планина до вливането и&#768;ѝ в Дунав до днешния град [[Сомовит]].
 
През [[408]] г. [[хуни]]те на [[Улдин]] завладяват римската [[крепост]] [[Кастра Мартис]] (днес [[Кула (град)|Кула]], близо до [[Видин]] в България). През 586 г. [[авари]]те нахлуват в провинцията и се разполагат между [[Горна Мизия]] (''Moesia Superior'') и [[Долна Мизия]] (''Moesia Inferior'').
 
== Епископство ==
 
== Личности ==
* Римският император Луций Домиций Аврелиан, наричан [[Аврелиан]] вероятно е роден в Крайбрежна Дакия, която тогава има името [[Мизия]]. <ref>[[Евтропий]] (9.13.1) states that Aurelianus was born in Dacia Ripensis; ''Historia Augusta'' (''Aurelianus'' 3.1) supports the birth in Sirmium or Dacia Ripensis, but reports also origins of Moesia (''Aurelianus'' 3.2); [[Аврелий Виктор]] (''Epitome de Caesaribus'', 35.1) claims he was born between Dacia and Macedonia.</ref>
* Римският император [[Галерий]] е роден около 250 г. в Крайбрежна Дакия. <ref>Mackay, 1999, p. 207–208: "Lactantius and the Epitome de Caesaribus state that the emperor Maximus was of peasant origin. His birthplace is unknown but his mother's brother, the emperor Galerius, was born in Dacia Ripensis, part of the former province of Moesia Superior (Epit. de Caes. 41.14)."</ref>
 
* [[Паладий от Рациария]] е през 4 век [[Арианство|ариански]] християнски теолог и [[епископ]] в Рациария. <ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/palladio-di-raziaria/ Pallàdio di Raziaria], Treccani.it - Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 15 marzo 2011.</ref>
 
== Литература ==
* Bury, J. B. "The Provincial List of Verona." The Journal of Roman Studies, Vol. 13 (1923), pp. 127-151.
* Hind, J. G. F. "Whatever Happened to the 'Agri Decumates'?" Britannia, Vol. 15 (1984), pp. 187-192.
* Jones, C. P. "An Epigram from Ratiaria." The American Journal of Philology, The Johns Hopkins University Press, Vol. 109, No. 2 (Summer, 1988), pp. 231-238.
* Loring, William. "A New Portion of the Edict of Diocletian from Megalopolis." The Journal of Hellenic Studies, Vol. 11 (1890), pp. 299-342.
* Mackay, Christopher S. "Lactantius and the Succession to Diocletian." Classical Philology, Vol. 94, No. 2 (April 1999), pp. 198-209.
* Maenchen-Helfen, Otto J. "The Date of Ammianus Marcellinus' Last Books." The American Journal of Philology, Vol. 76, No. 4 (1955), pp. 384-399.
* Sasel, Jaroslav. "Trajan's Canal at the Iron Gate." The Journal of Roman Studies, Vol. 63 (1973), pp. 80-85.
 
== Източници ==