Мачу Пикчу: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 181.66.95.225 (б.), към версия на Молли Етикет: Отмяна |
|||
Ред 25:
== История ==
След завладяването на Перу от [[испанците]], бунтовният [[инка]] Манко Капак II
Със скромните си размери Мачу Пикчу не може да претендира за ролята на голям град – в него има не повече от 200 строителни съоръжения. Като цяло това са [[храм]]ове, резиденции, [[склад]]ове и други помещения. В голямата си част те са изработени от добре обработен [[камък]] и плътно прилепнали една в друга плочи. Предполага се, че там са живеели до 1 200 души, които се прекланяли пред бога на [[Слънце]]то ([[Инти]]) и отглеждали селскостопански култури на [[тераса|терасите]]. Площта на светилището е 325,92 m². Средната надморска височина е 2350 m.
За града на инките, който векове наред се е крил от чужди очи високо в джунглата на перуанските Анди (2350 m) над река [[Урубамба]] и неговите обитатели няма останали писмени сведения (инките не са имали [[писменост]]). Не е ясно и защо са го напуснали – една теория казва, че ги е прогонила [[епидемия]] от [[едра шарка]]. Смята се, че градът е бил населен, докато испанците превземат Перу през 1532 г. Археологическите разкопки показват, че може би Мачу Пикчу не е бил обикновен град, а [[курорт]] или [[цитадела]] за елита на инките. В него е имало огромен [[Дворец|палат]] и храмове. Малко хора са живели в Мачу Пикчу по време на дъждовния сезон, когато първенците са го напускали. Вероятно мястото е избрано заради уникалното си местоположение и геоложки особености – планинската верига зад Мачу Пикчу наподобява лице на инка, гледащ към
В Мачу Пикчу има 140 различни конструкции, над 100 каменни стълбища, [[фонтан]]и, свързани помежду си с [[канал]]и и дренажна система, издълбана в скалите. Според археолозите той е бил разделен на три големи сектора: свещен, народен и за [[аристокрация]]та. В първия са основните археологически съкровища на града – Интихуана – Слънчевата наблюдателница, до нея – Храмът на слънцето – единственото запазено светилище на главния бог на инките – [[Виракоча]], а до него прочутият Храм с трите прозореца изграден от огромни каменни блокове и наречен така заради трите трапецовидни отвора, Дворецът на Великия жрец с огромен камък в средата, където са се извършвали [[жертвоприношения]].
Ред 35:
Покорителите на земите на инките били запленени от легендите за скрити безценни съкровища. Векове по-късно митовете за неизвестен град, в който велможите на инките заровили големи товари със [[злато]], докато се крили от нашествениците, повеждат младия американски историк и преподавател в университета в [[Йейл]], Хирам Бингъм из долината на река Урубамба. Местни хора го отвеждат в [[каньон]]а на реката, откъдето по лъкатушеща тясна пътека той се изкачва на хълма и открива най-невероятния град на инките напълно запазен и пуст. Датата е [[24 юли]] [[1911]] г. Бингъм не успява да открие града с митичното злато, но самият Мачу Пикчу окупира въображението на хората по света с удивителната си архитектура – издигнат високо, така че никога да не бъде намерен. Първата книга на Бингъм носи заглавието „''Изгубеният град на инките''“. Той пише още книги и множество статии в следващите години. По време на пътешествията си из Перу той успява да получи всевъзможни разрешителни от властите в [[Лима]], което му позволява да занесе в Йейл около 5000 предмета от цитаделата.
Наскоро Перу обявява, че ще започне съдебни процедури, за да си върне хилядите [[артефакт]]и от Йейл. Днес властите в [[Лима]] твърдят, че в началото на [[XX век]] са се съгласили с преместването на находките само с условието, че те ще бъдат върнати. От Йейл обаче отвръщат, че при събирането на предметите са следвани стандартните практики за времето и че предлагат разумна оферта да върнат някои от артефактите. От Перу плашат, че ще повдигнат иск в [[САЩ]], след като тригодишните преговори са завършили без споразумение. От университета казват, че са предложили да работят с перуанското правителство и да организират паралелни [[Художествена изложба|експозиции]] с предмети на инките в Йейл и в нов музей, който ще бъде построен в Перу. Лима си иска обратно артефактите, за да бъдат показани на голяма изложба, с която да отбележи 100-годишнината от откриването на
== Вижте също ==
| |||