Красново: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 85.187.91.17 (б.): http://ikonomika.dokumentite.com/art/krasnovo-i-krasnovski-bani/84956
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 8:
| площ = 54,394
}}
[[FileФайл:Krasnovo-central-square.jpg|мини|200п|ляво|Централният площад]]
[[FileФайл:Kmetstvo-Krasnovo.jpg|мини|200п|ляво|Кметство Красново]]
[[Файл:Krasnovo Panorama.jpg|мини|250п|Панорама на Красново]]
 
Ред 15:
 
== География ==
Селото е разположено на стар [[Древен Рим|римски]] кръстопът: [[Пловдив]] - [[Копривщица]] - [[Търново]] и [[София]] - [[Ихтиман]] - [[Хисаря]]. По тази причина най-старото име на селото е било Кръстец, а по-късно Кръстово. Над селото, на връх Калето, са запазени зидове от [[крепост]], която е охранявала кръстопътя. След завземането на крепостта от [[турци]]те селото се измества по-надолу до реката, а [[манастир]]ът „Св. Богородица“ в подножието на Калето, в местността „Манастира“, е разрушен. В житието на св. [[Иван Рилски|Ив. Рилски]] се споменава, че мощите са пренощували в „Кръстецкия манастир“. До преди 50-60 години все още се е правел събор на Малка Богородица в тази местност. После този празник е забранен.
 
Наблизо е местността „Дъбравата“ най-големият [[траки]]йски [[некропол]] в България, с над 270 могили на сравнително малка територия. Също така близо е и местността „Юрта“ ливади, пасища и горички. Старият римски път към Хисаря се е използвал като коларски път и се е наричал „Айрянска пътека“. Другият път, който тръгва към Копривщица директно, без завои от селото, се нарича „Шошата“ (шосето).
 
== История ==<!--
== Религии ==
== Обществени институции ==
== Редовни събития ==
== Личности
== Литература == -->
== Други ==
<!-- === Кухня === -->
 
== Външни препратки ==
Line 32 ⟶ 23:
 
{{Община Хисаря}}
{{Мъниче селища в България}}
 
[[Категория:Община Хисаря]]
[[Категория:Села в област Пловдив]]
{{Мъниче селища в България}}