Абат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
м замяна с n-тире |
||
Ред 8:
До началото на Х век, докато манастирите в [[Западна Европа]] се ръководят основно съобразно [[Правила на Свети Бенедикт|Правилата]], установени от Свети [[Бенедикт Нурсийски]], ''абат'' е общото название за техните настоятели. През X век започват да се основават нови [[монашески орден|духовни ордени]], и само манастирите на някои от тях - като [[норбертинци]]те, [[цистерцианци]]те и [[траписти]]те се управляват от абати, а главите на голяма част от манастирите на останалите ордени възприемат други духовни названия: майори (при [[камалдули]]те), [[приор]]и (при [[картузианци]]те, [[йеронимити]]те, [[доминиканци]]те, [[кармелити]]те, [[Августински орден|августинците]] и др.), гвардиани (при [[францисканци]]те) или [[ректор]]и (при [[йезуити]]те).
Абатите заемат различно положение по отношение, на ордена, от една страна, и по отношение подчинените им монаси, от друга страна. Например, при [[бенедиктинци]]те назначения от Конвента на ордена абат имал пълна самостоятелност, за разлика от [[цистерцианци]]те при които абатът бил фактически подчинен на Върховния съвет на ордена в [[абатство Клерво|Клерво]]. Абатът имал изключителна власт
След [[Седми вселенски събор в Никея|Седмия вселенски събор]] абатите получават правото да дават на своите монаси низши духовни чинове. Всички абати принадлежат към прелатите на църквата, като заемат в църковната йерархия място непосредствено след [[епископ]]ите и имат право глас на църковните събори. Настоятелките на женските манастири
След VII век [[епископ]]ите започват често да се намесват в работите на абатите, като назначавали на тези длъжности свои любимци или често оставяли абатствата за себе си. през следващите столетия някои западни крале започват да предоставят абатствата на свои привърженици, като награда за тяхната вярност или военни заслуги. В резултат на това през Х век, начело на някои големи абатства вече стоят светски абати или или абатграфове ({{lang-la|Abbacomites, Abbates milites}}), събиращи в своя полза доходите от тези духовни учреждения. В тези случаи действителният надзор в манастирите се осъществява от духовни лица
След като в края на XVIII века, по време на [[Френска революция|Френската революция]] повечето абатства са разпуснати или разрушени, абатите изчезват от френския обществен живот. Понастоящем във Франция, титлата ''абат'' освен в обичайния смисъл, се използва и като форма на вежливо обръщение към всички представители на бялото духовенство. В Италия думата ''abbate'' има също двойствено значение и се използва и като обръщение към всеки млад духовник, който все още не е получил свещенически сан.
| |||